Последни Рецепти
Последни Статии

Игнажден, 20 декември

Добавено в Uncategorized

Добави към моето меню

Игнажден, 20 декември
Денят, от който, според народните вярвания, започват Коледните празници.

Честит имен ден на Игнат и Пламен!

ignzhden-1

Празникът се нарича още “Млада година”, “Нов ден”, “Полаз”, “Полазовден”. Внимавайте кой ще влезе, “полазе” пръв в дома ви на този ден – такава ще е годината.

Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат “Мъченици”. Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

По традиция се месят колачета за всеки член на семейството, можем да приготвим гевречета и да изнедадаме приятно децата, като приготвиме гечеречета и за коледната украса на дома. Можем да раздадем и на нашите съседи, питки за здраве. Може да се приготви и содена питка.

Освен това на Игнажден се колят прасетата, който има и е гладал прасе, или е крайно време да купим месото за Коледната трапеза.
Забрана има за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо.

От този ден денят започва да нараства – “обръща се към пролет и лято”. Отнесен календарно към деня на зимното слънцестоене (22 декември), Игнажден се смята за начало на новата година.
ignazhden-2

Св. Игнатий Богоносец – икона в Богословския факултет при СУ “Св. Климент Охридски”
Игнажденски колак за благоденствие и плодородие от Софийския регион

В българската традиция Коледно-Новогодишните празници започват от 20 декември, най-популярен като Игнажден. Какви са празничните ритуали и вярвания в този период?

Християнското название Игнажден идва от почитания в източноправославната традиция свещеномъченик Игнатий Богоносец. От този ден започват родилните мъки на Света Богородица. Затова обредните песни разказват “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Божича…” Народното название Божич се ползва в някои райони за нощта на Рождество Христово и следващия ден. Но ако проследим обредите и народните вярвания за празника Игнажден, ще разпознаем под християнския пласт следи от древния култ към слънцето. Съвременният астрономически календар отбелязва деня на зимното слънцестоене на 22 декември. В народните представи, обаче, слънцето завършва своя път към зимата на Игнажден и се “обръща” към пролетта. А това означава начало на новия стопански годишен кръговрат. Ето защо във фолклорната култура този момент се смята за начало на новата година. И в ранната утрин на Игнажден някога звучали типични новогодишни поздравления и пожелания: “Да ви е честита младата година!” “На много весели години!”. Затова празникът на места се нарича “Млада година”, “Млад ден” или “Нов ден”.

Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Затова в различните местни наречия гостът се нарича “спохожняк”, “полазник” и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия. Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест – да разрови с клонка жарта в домашното огнище. Но това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята. Затова още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините “Славите ли Млада Бога”, има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го “пазят”. Този ритуал може да се свърже и с много характерната Коледно-Новогодишна обредна традиция да се месят специални хлябове. Тяхното оформление е образна благословия за благоденствие и плодородие през новата стопанска година, която започва от Игнажден, според народното вярване.

Румяна Панайотова

18.12.2006

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории
  • Uncategorized