Йордановден, Богоявление 6 януари
Добави към моето меню
Йордановден, Богоявление – 6 януари
Народното поверие за Богоявление гласи, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще е пълна със здраве и плодородие.
Честити имен ден на Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана!
Празнична трапеза: Към постните ястия се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.
На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно
Царевични питки
Зелеви сарми с булгур
Варено жито, ашуре
снимката е на БГНЕС
Богоявление /Йордановден/ е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!” Оттук и названието на празника – Богоявление.
Празникът има различни имена в страната – Кръстовден, Водици, Водокръщи и други.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.
С „Мъжко хоро” бе изваден на 6 януари богоявленският кръст от ледените води на река Тунджа в Калофер. Над 100 калоферци, облечени в национални носии, влязоха в реката с българския трикольор, а начело бяха музикантите.
На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.
От този ден до Сирни заговезни могат да се правят сватби.
Водата на Богоявление лекува всички болести
На Богоявление Исус се явява за първи път пред света, за да започне да проповядва. За да стане това, той бил кръстен от братовчед си Йоан във водите на река Йордан. На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната черква. Той трябва да бъде изваден обратно като символ на вечно обновяващото се тайнство на Христовото кръщение. Извадилият го младеж го връща на свещеника. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна. И на нея се гадае като на Бъдни вечер на орехи.
Йордановден и Ивановден
Със зимно къпане в реките завършва по българска традиция периодът на Коледно-Новогодишните празници. Те приключват седмица след календарното начало на новата година. За обредното къпане на Йордановден (6 януари) и Ивановден (7 януари) разказваме в днешното Фолк-студио, подготвено от Румяна Панайотова.
Въпреки зимния студ, хората се къпят в реки и вирове или се мият с изворна вода на открито на празниците Йордановден (6 януари) и Ивановден (7 януари). Затова тези празници са наричани също и Водици. Има и множество други местни названия на тези празници. Познати са и различни обреди, съпътстващи средзимното къпане на открито. В наше време малцина се престрашават да скочат в ледените води на някоя река или вир. Но и до ден днешен се вярва, че това носи здраве. Зад това поверие стои древна митология. Според нея преходът от старата към новата година е период на космически хаос. Тогава се отключват демонични сили на отвъдното и злото. Затова наричат преходния период караконджови или вампирови, “мръсни” или некръстени дни. За такива се смятат обикновено 12-те дни от Коледа (25 декември) до Йордановден (6 януари). Когато те приключат, всичко трябва да се пречисти обредно – хората, домовете, стопанството и дори природата. Едва тогава надделява градивното начало. Вселената завършва обновителното си прераждане и възвръща своята хармония. Започва новият възход на животворните сили.
Когато “мръсните” дни завършат, най-напред трябва да се пречисти и освети водата, според обичая. Християнският ритуал е свещеник да потопи своя кръст в съд с вода или да го хвърли в река. От това самата вода придобива силата да пречиства. С така осветената вода свещеникът обикаля и поръсва всички къщи и обитателите им. Обичаят е всеки да пийне по глътка, да измие лицето и ръцете си. А мъжете – и да се изкъпят в осветената река. Това е обредът за пречистване от влиянията на демоничните и злосторни сили. Затова се смята, че обредното къпане ще донесе здраве и ще освободи животворните сили у човека, земята и добитъка. Има и фолклорна версия за пречистване и освещаване на водата – вързани на кръст клонки от босилек се окачват на съдовете за вода. Стопанинът на дома пръска с тази вода всички от семейството, къщата, стопанските постройки и добитъка. С такъв ритуал в някои райони прогонват “мръсните” дни още на 5 януари. В други райони пречистването и освещаването на водата се извършва на 6 януари – Йордановден. Затова наричат празника също и Водокръщи. Когато свещеникът хвърли своя кръст в река или вир, обичаят е млади мъже да скачат във водата, за да го извадят. Поверието е, че който намери и извади кръста от водата, ще се радва на най-добро здраве през новата година. Освен това, има обичай да се къпят на открито и мъже, които са се оженили или сгодили през тази зима, а даже и момченца-пеленачета. Затова наричат празника Мъжки водици. А следващият ден – Ивановден – е наричан Женски водици. Тогава пък в обредното къпане или поне измиване с осветена вода се включват и младите невести и годеници. Но и в двата дни най-къпани са мъжете и жените, които имат имен ден – Йордан или Йорданка, Иван или Иванка и всички производни имена.
Изглежда къпането в ледените води открай време не се е харесвало на някои хора. Затова те се спасявали с “откуп”. Така се събирали пари, с които в края на деня се устройвало общоселско угощение. В Родопите пък има обичай група от 5-6 мъже да обикалят къщите и където има млади мъже, да ги вдигат на ръце и да ги подхвърлят нагоре с възгласи “ха-а-ас”. От това идва и названието на обреда – “хаскане”. Ако подхвърляният мъж им даде откуп, оставят го да се прибере у дома, но ако откаже – отнасят го до реката и го хвърлят в студените води. И никой няма право да се сърди, ако бъде окъпан в този обред на пречистването. Всичко това предизвиква много шеги, смях и всеобщо веселие. Познат е и моминският обичай “водичарки”. Група девойки обхождат къщите – подобно на коледарите – със специални обредни “водичарски” песни за всекиго според възрастта, социалното и имотното положение. Една от водичарските песни обединява древния митологичен и по-късния християнски смисъл на тези празници. Песента разказва за огън, който гори и нито вятърът, нито росата могат да го изгасят. Защото този огън е самата Божа майка, понесла своя новороден син да бъде кръстен от свети Йован. С това свето кръщение приключват т.нар. “некръстени” дни на вселената и започва новият годишен кръговрат на плодородие, родовитост и благоденствие .
Румяна Панайотова
използвани са материали на БНР
05.01.2008
