Мартеница : Готварски, кулинарни рецепти
Последни Рецепти
Последни Статии

Мартеница

Добавено в Дом & Семесйтво, Празници

Добави към моето меню

Утре е баба Марта! Избрахте ли вече мартенички за близките ви хора? Има толкова много места от където можете да ги купите, купите ги от добър човек, който ще ви продаде този символ на пролетта с желание.
Идея – в малка ваза сложете клонка от храст и закачете няколко мартенички – получава се много красив букет- мартеничка

martenica 2011

Мартеницата – българският знак на пролетта
Първите цветове на пролетта за българина са бялото и червеното. Преплетени бяла и червена нишка са символът на пролетта, наречен “мартеница” по името на първия пролетен месец – март. От незапомнени времена българите посрещат първи март закичени с мартеници.

Днес, когато толкова много българи, живеят далече от родината, има празник на който може да им изпратим един пролетен поздрав в плик от преплетени бели и червени конци.

Имаме празник, на който заедно с нашите деца, една вечер да купим кълбо конци в бяло и червено, и да прекараме една хубава вечер заедно, преплитайки конците заедно в очакване на пролетта.

martenica-3

История за мартеници
Аленото слънце по изгрев хвърля своите отблясъци върху топящия се мартенски сняг – такава гледка може да разпознае българинът в червено-бялата мартеница. Слънцето ще стопли земята напролет. А през лятото лъчите му ще придадат червено-златистия си блясък на зреещата пшеница. За това мислел земеделецът навремето, докато пъхва мартеница в червения си пояс в ранното утро на първи март. А в същото време бабите благославят внуците да растат бели и с румени от здраве бузки – като мартеничката, която завръзват на ръчичките им. Поотрасналите момичета пък закичват мартеница на пазвата си с таен любовен копнеж, от който белите им лица поруменяват свенливо. А ергените скриват под крачола мартеница, вързана на глезена, за да им донесе мъжка сила и плодовитост. И стопанката бърза да обходи двора в ранното първомартенско утро и да завърже мартеници на домашните животни и плодните дръвчета, за да са родовити през годината. Някога жените завръзвали мартеници и на най-важните предмети в дома – на домашния стан, например.

По традиция мартениците се приготвят от най-възрастната жена в семейството. Някога, като наближи първи март, жените излизали по полето и събирали късчета бяла вълна, останали по храстите от стадата овце преди зимата. От тази вълна правели мартениците. Така ритуално пренасяли благоденствието от предишния към предстоящия стопански сезон. Част от събраната вълна обагряли в червено – с натурални багрила от треви и цветя. После присуквали между дланите си вълната, докато се получи двуцветната мартенична нишка. Тя е основната. А естетическото чувство, фантазия и вярвания подсказвали на всяка жена какво още да добави в мартеницата. Синьо мънисто – да пази децата и момите от завистливи очи и уроки. Паричка – за бъдещо богатство. Скилидка чесън – за да пази от зли духове. Красива бяла мида… Червени и бели пискюлчета, топчета или женска и мъжка фигурки, оформени от прежда … Така че всяка мартеница има свой индивидуален образ и носи своя “магия”. Първичното предназначение на мартениците е било да предпазват от злите сили и да привличат добрите. Но древните вярвания и символи постепенно са забравени. В наше време мартениците се свързват с пожеланията за здраве и късмет.

Но преди да закичат мартениците, жените някога изпълнявали и друг важен ритуал. Още преди изгрева стопанките изнасят и мятат по оградите червени кърпи, постелки, престилки… Тази гледка ще развесели вечно сърдитата Баба Марта, щом пристигне. И тя ще се усмихне. А нейната усмивка е самото пролетно слънце. Когато Баба Марта е весела, пролетта е топла и слънчева. Ако пък се разсърди, ще докара виелици, студ и сняг. Баба Марта е българският фолклорен образ на месец март. Тя е единствена сестра на 11 братя-месеци в народните представи. Само в Котленския край се среща поверие, че Марта е красива девойка. Но всеобщата представа е, че тя е своенравна старица, която ту се сърди, ту се смее. Затова и времето през март е непостоянно – ту слънчево и топло, ту мразовито и снежно. Но има традиция на 1 март да се палят огньове на открито. И докато подскачат около огъня децата пеят ритуална песничка. С нея те обещават да сгреят Баба Марта сега – в ранната пролет, а в замяна – мартенското слънце да грее след това хората и земята. Топлината на тези огньове трябва да сгрее дори самото слънце след зимния студ. Има народно вярване, че слънцата са две – зимно и лятно. И през март лятното слънце се завръща от своето далечно зимовище накрай света. Затова около първомартенските огньове хората вече гледат и по-напред във времето – към лятото. С ритуални реплики край огньовете селяните “измолват” Баба Марта и слънцето да не греят твърде силно през лятото, за да не изгарят жетварите по нивите. Има обичай децата, а на някои места и всички останали, да прескачат пламтящите клади – вярва се, че това ще им донесе здраве за цялата година. Огньовете, червените тъкани по стоборите и мартениците са свързани в едно общо ритуално послание за здраве и благополучие. Те се свързват с 1 март – като начало на пролетта. Но в българската обредна традиция следват още цяла поредица пролетни празници. И всички те трябва да гарантират благополучие през започващия нов стопански сезон.

Румяна Панайотова
01.03.2007

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории