Последни Рецепти
Последни Статии

Мушмула

Добавено в Плодове

Добави към моето меню

Мушмула
Едно от най-красивите дървета в градината е мушмулата. Плодовете на мушмулата са вкусни и полезни, но и често и пренебрагвани.

Плодовете на мушмулата зреят през септември, но остават на дървото и след окапване на листата, до към ноември. Те са кафяво-зеленикави кълбовидни, навърха с остатък от чашката, със сладко-тръпчив вкус и семена с твърдост на костилка. Мушмулите се берат през септември и октомври. В началото са твърди, но след падане на първите слани, стават по-меки,сладки и ароматни, а тръпчивият им вкус намалява.Трябва да се берат внимателно, без брулене и тръскане,защото лесно се набиват. Когато брането е преди осланяване, плодовете трябва да се поставят в съндъчета или касетки на дебели от 40 до 50см пластове и да се съхраняват на хладно и проветриво място. По този начин могат да се запазят до два месеца.Ако са разстлани много на тънко,мушмулите изсъхват, спаружват се и стават негодни за консумация. Повремe на доузряването мушмулите трябва редовно да се преглеждат,като силно омекналите и смачкани плодове, веднага се отстраняват и консумират,тъй като плесенясват и повреждат останалите.

При бране след слана, когато вече са омекнали, мушмулите трябва да се консумират или преработят веднага,понеже са нетрайни и бързо загниват.

Плодовете и приготвяните от тях хранителни продукти действат възбуждащо в/у жлезите с вътрешна секреция и храносмилателната система и са особено полезни при намалени функции на тези органи. Препоръчват се при болести на жлъчката, бъбреците и черния дроб. Органичните киселини в плодовете, от които преобладават ябълчната, лимонената и винената, влияят благоприятно на кръвоносните съдове и нервната система. В неомекналите и недоузрели плодове се съдържат по-големи количества дъбилни вещества, които действат затягащо при стомашно-чревни разстройства.

Мушмулите се консумират предимно сурови, но ако разполагате с по-големи количества плодове, които ви е невъзможно да съхранявате дълго, Бихме ви предложили някои лесни рецепти за тяхното оползотворяване.

*** История на мушмулата***
От най-дълбока древност мушмулата се ползва с доверие и симпатия за храна и лекарство. Според исторически данни, плодът е бил култивиран още 1000 години пр.н.е. в страните на Предна Азия и в Западен Китай.

Дивата мушмула е била позната още на древните траки, обитаващи земите на днешна България. Днес плодът се отглежда в най-големи количества в Калифорния (САЩ), Япония, Испания, Южна Франция, Италия и др.

Съдържанието на плода включва голямо количество скорбяла, целулоза, пектинови вещества и органични киселини (преобладават ябълчената, лимонената и винената, а в омекналите плодове, вследствие на започналата ферментация, има и оцетна). Захарите в плода са за сметка на фруктоза и глюкоза, което прави мушмулата подходяща храна и за диабетици. Витаминният състав включва витамин С, каротин, витамин В1 и В2. Плодът съдържа и минерални соли – калий, калций, фосфор, магнезий, желязо и натрий.

Хранителната стойност на мушмулите е равна на тая от средните сортове ябълки и круши.

Лечебното действие на плода е било познато още на лекарите от древността. Много видни лекари от Средновековието например са смятали мушмулата за добра храна, която пречиства кръвта и стимулира растежа при децата.

Сега е известно, че плодът действа стимулиращо на жлезите с вътрешна секреция и се препоръчва при отслабване на функциите им. Мушмулата оказва и общо успокоителен ефект върху нервната система.

Най-популярното приложение на плода е в качеството му на средство, укрепващо функцията на дебелото черво и подобряващо храносмилането.

Недоузрелите плодове са ефикасно запичащо средство при възпалителни процеси на червата, протичащи с разстройство. Това действие се определя от по-голямото количество на дъбилни и пектинови вещества. Доброто лечебно действие на мушмулата в тези случаи се свързва с танина от плода. Той се явява дезинфекционно средство за червата. От киселините, влизащи в състава на мушмулата пък, се получават соли, които усилват процесите на осмоза в червата.

При остро стомашно-чревно разстройство е за предпочитане да се направи отвара от незрели плодове и от семена. Подобна отвара се препоръчва и при пикочно-каменна болест.

Зрелите плодове имат подчертано диуретично действие и са подходящо лечебно средство при възпаление на бъбреците и пикочните пътища. Наличието на голямо количество органични киселини в плода подпомага дейността на черния дроб и на жлъчката, влияе върху нормалните функции на кръвоносната и нервната система.

Рецепти

Запарка от сушени плодове се използва за гаргара при възпаление на венците: Отварата от листата, събирани по време на цъфтежа, има кръвоспиращо и противовъзпалително действие. Използва се и за гаргара при простуди, протичащи с възпаления на гърлото. Външно се прилага при възпалена кожа.

Отвара от листа: Вземат се 20 листа, заливат се с 500 мл вряла вода и се варят 10-12 минути. Отварата се прецежда и се оставя да изстине. С нея се жабури 3 пъти дневно, а външно се използва за мазане на възпалена кожа с напоен памучен тампон.

Запарка от сушен плод: Вземат се 20 сушени мушмули, които се поставят в емайлиран съд и с заливат с 500 мл вряла вода. Съдът се захлупва и престоява така 4 часа, след което течността се прецежда. С нея се жабури 4-5 пъти дневно. Съхранява се в хладилник.

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории