Последни Рецепти
Последни Статии

Мента

Добавено в Билки, Подправки

Добави към моето меню

Мента мозъчен активатор
Mentha Piperita

Избрани рецепто с мента, Любими кулинарни изпулнения с мента:
Студен ментов чай в готещото време
Салата табуле (арабска салата с магданоз и мента)

Ароматично растение, познато и използвано още от древността. Произлиза от кръстосването на Mentha aquatica (водна мента) и Mentha spicata (джоджен). Разпространява се по вегатативен път, чрез ластуни, тъй като не образува семена. Има изправено стъбло с височина от 30 до 90 см, с издължени назъбени листа с къса дръжка, на върха заострени, срещуположни, продълговати и назъбени, тъмнозелени, покрити с дребни власинки. Цветовете са дребни, розово-виолетови, събрани в класовидни съцветия и силно ароматни.

Използват се листата на ментата, които се берат се в началото на цъфтежа (юли-август). Сушат се на сянка или в сушилня при до 30° С.

Кулинарна употреба:

Придава аромат на плодови салати, особено с ягоди, конфитюри, кремове, безалкохолни напитки и сладоледи. Много интересна е комбинацията й с шоколад.
Използва се широко при производството на сиропи и спиртни напитки.
Много популярен е студеният ментов чай, разхлаждащ през горещите летни дни.
По-ограничено е използването му в супи, салати, паста и сирена.

Комбинира се добре с чесън и магданоз за рецепти с агнешко, морски деликатеси и зеленчуци/

Ментата дава 1% етерично масло, съставено предимно от ментол, на който се дължат ароматните и освежаващи свойства на билката. Използва се като обезболяващо и антисептично средство, и за лечение на стомашни и нервни заболявания. В козметичната индустрия служи като съставка на парфюми, сапуни, пасти за зъби и вода за уста, а във фармацевтиката – за производство на ментови пастили и сиропи.

Лечебните свойства на различните видове менти са известни от древността. Древните римляни ароматизирали с тях залите за тържества и пирове, тъй като смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Не случайно тогавашните студенти ходели на занятия с венци от растението.

Ментата съдържа ментово масло, каротин, витамин С, хесперидин, флавониди, бетаин, терпенови съединения, танини, горчиви вещества и др. Притежава болкоуспокояващо и спазмолитично действие; предизвиква рефлекторно разширение на коронарните съдове на сърцето; действа жлъчегонно. Прилага се при колики в стомашно-чревния канал, заболявания на жлъчката, леки форми на гръдна жаба – особено от нервен произход. Използва се и като леко обезболяващо средство. В българската народна медицина ментата се употребява при газове в червата, диария, главоболие, ускорено сърцебиене, епилепсия, чернодробни заболявания, кашлица, повръщане, камъни в жлъчката, безсъние, лош дъх в устата, меланхолия, виене на свят.

Как се използва?
Външно приложение – препоръчва се за жабуркане при зъбобол и възпаление на венците, за гаргара при гърлобол, за компреси при кожни обриви, натъртвания, циреи, за инхалации при бронхиален катар. Листата, киснати 8 дни в червено вино (1:10), се използват за жабурене и пиене (по 2 супени лъжици след ядене) при лош дъх в устата.
Вътрешно приложение – 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладена с мед.

Внимание! Някои хора са алергични към ментовото масло. Ако сте сред тях, избягвайте вдишването на парите му!

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории