Миома : Готварски, кулинарни рецепти
Последни Рецепти
Последни Статии

Миома

Добавено в Здраве

Добави към моето меню

Миома на матката

Миомата е доброкачествен тумор, най-честият от всички тумори в женската полова система. Той се състои от гъсто преплетени мускулни влакна, между които са разположени съединителнотъканни снопчета и е отграничен от околната нормална мускулна тъкан с капсула.

Причините за възникване на миома не са известни. Предполага се, че този тумор се причинява от повишено ниво на естрогените /женските полови хормони/. С това се обяснява и нерядко наблюдаваното спиране на растежа на тумора и дори обратното му развитие след климактериума, когато яйчниците вече не продуцират естрогени.

Туморът е с широко вариращи размери – от малък колкото грахово зърно възел до голям колкото човешка глава възел. Характеризира се с бавен растеж. Ускорен растеж и увеличаване на плътността на миомата е подозрително за злокачествена еволюция на тумора. Същото значение има и зачестяването на наличните маточни кръвотечения.

Миомните възли се разполагат на различни места в матката – под маточната обвивка, в мускулатурата, между мускулатурата и маточната лигавица.

По време на началното си развитие миомата най-често не дава оплаквания и се открива случайно при профилактичен преглед или при преглед по друг повод. По-големите миомни възли се съпровождат и от оплаквания. Менструацията става по-обилна, появяват се неправилни маточни кръвотечения. Количеството на гениталния секрет /флуор/ е увеличено. Големите миомни възли притискат околните органи и могат да причинят запек и нарушения в уринирането. По-обилни и по-чести маточни кръвотечения причиняват анемия.

Болните се оплакват от обща отпадналост, главоболие, шум в ушите. Нерядко се появява стерилитет. Тежки усложнения са деструкцията /разпад/ на тумора, поява на перитонит, както и злокачествено израждане.

Лечението на малки миомни възли е насочено към овладяване на маточните кръвотечения. Радикално лечение е оперативното. То се извършва по показание, при по-големи миомни възли и се състои в отстраняване на единичен възел или на цялата матка.

Заболяването протича без никакви оплаквания и се открива или при случаен гинекологичен преглед, или едва тогава, когато коремът на жената започне да се подува поради големия размер на тумора.
Затова редовните профилактични гинекологични прегледи са основният начин за установяване на миомата. Понякога жената може сама да опипа миоматозния възел, изпъкващ ниско в долната половина на корема. В други случаи една по-обилна и продължителна менструация може да бъде първият признак за наличие на миома. Кръвотеченията в средата на цикъла много по-рядко са симптом на миомата, а по-често се дължат на нарушена хормонална функция или някое друго гинекологично заболяване.
Независимо от това още при първото неправилно кръвотечение жената трябва да се консултира с гинеколог.

Големината на тумора няма отношение към количеството на кръвозагубата. Понякога множество големи миоматозни възли, растящи към коремната кухина, не дават обилни кръвотечения, а малки, но разположени в маточната стена или под лигавицата, към кухината на матката, причиняват тежки менструални кръвотечения, нерядко водещи до анемия. Такива миомни възли понякога не могат да бъдат установени при обикновен гинекологичен преглед, особено при по-пълни жени, поради което се налага да бъде извършено ултразвуково изследване и пробен кюртаж. Пробният кюртаж е много важен диагностичен метод, тъй като част от кръвотеченията не се дължат на самата миома, а на съпътстващите я хормонални нарушения.

Болката е много по-рядък признак на заболяването.
Тя може да се прояви като болезнени маточни контракции по време на менструация при разположените към маточната кухина миоми и особено при т. нар. израждащи се миоми.
Болката може да е израз на настъпили промени в миомния възел от възпалително или друго естество или от притискане на съседни органи и нервни сплитове.

Много по-чести са оплакванията от неопределена тежест и дискомфорт ниско в корема и особено преди менструация, понякога затруднения в уринирането или често уриниране.
Миомата може да бъде причина за стерилитет или за недоизносване на бременността. По време на бременност миоматозните възли обикновено увеличават размера си, но след раждането се разбиват обратно.

Лечението на миомата на матката най-общо бива два вида: консервативно и оперативно.
Начинът на лечение се определя от възрастта на жената, големината на тумора, наличието на смущения и др.
Когато туморът е малък, диагнозата е сигурна и пациентката няма оплаквания, достатъчно е редовно наблюдение на всеки шест месеца. Същото важи и за жени с по-големи, но безсимптомно развиващи се миоми, на възраст близо до менопаузата, когато се очаква спиране на растежа и атрофия на тумора. В случай че при редовното проследяване миомата увеличава размера си или се появят и други оплаквания, налага се оперативно лечение.

Когато при малки миоми има обилни кръвотечения и чрез пробен кюртаж се установи, че те се дължат на хормонални нарушения, пристъпва се към съответното хормонално лечение. Ако не се повлияят от него, налага се операция. При големи миоми лечението е задължително оперативно независимо от възрастта на жената. То се прилага и когато има данни за доброкачествено или злокачествено израждане на миоматозния възел или за стерилитет и недоизносване на бременността. В последния случай, а и при млади жени, които смятат да имат още деца, операцията се свежда до отстраняване само на миомата и запазване на матката, стига това да е възможно. В останалите случаи се отстранява матката, като стремежът е съобразно възрастта да се запазят яйчниците, за да се избегне настъпването на следоперативен климактериум. Ако се наложи да бъдат отстранени и двата яйчника, климактеричните смущения се избягват чрез заместващо хормонално лечение.

Оперативното отстраняване на матката, дори и с яйчниците, не се отразява на половото влечение и на оргазма.
Всяка жена, имала нормален полов живот преди операцията, запазва способността си да продължи да го води и да стига до оргазъм. Ако има някакви смущения, те се дължат на създадена психическа бариера, а не на оперативно отстранената матка.
Половото влечение и удовлетворение са комплекс от психосоматични фактори, в които матката и по-точно маточната шийка има минимално участие.
Дори при някои жени, страдащи от непрекъснат страх, че може да забременеят, след операцията се получава психическо освобождаване, което действа благоприятно на половия им живот.

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории