Рождество Христово : Готварски, кулинарни рецепти
Последни Рецепти
Последни Статии

Рождество Христово

Добавено в Празници

Добави към моето меню

Рождество Христово
Когато светлините на очакване на Коледните празници осветят градовете и завали първия сняг …
Когато светлината на празника изпълни сетивата ни с радост и забравяме грижи и ежедневие …
Всеки отбелязва по свой начин Коледа и вижда в него повод за размисъл, веселие, коледно парти и подаръци

С наближаването на Рождество Христово усещането за празник придобива други измерения. Хората стават сякаш по-добри и по-човечни и изпълват душите си с положителни чувства и емоции, подхранвани от надеждата за по-добри времена. Вълшебството на празника започва още в навечерието, на Бъдни вечер, когато събрани около трапезата всички членове на семейството очакват най-възрастният да благослови трапезата, да я прекади с тамян и да разчупи погачата.

rozhd1

По Коледа се случват чудеса!
По Коледа се случват чудеса,
изгряват във сърцата ни копнежи,
за топли дни и светли небеса,
за по-добър живот и за надежда.

По Коледа се раждат добрини,
страданието в ъгъла се свива
и колко малко нужно е нали,
за да умееме да сме щастливи.

“Има дълбока символика в постната трапеза в навечерието на Рождество, по някакъв начин изразява пълнотата на дома със самия себе си и не се нуждае от допълнителна блажна храна. Трапезата е неделим елемент от целостта на Рождеството. На онова невероятно събитие, чрез което най-древното и най-новото са се съединили в едно. Най-древният Бог, който е първият, създал света, се ражда като свръхновото – Младенецът. Така те се съединяват тъкмо в Рождеството.”

Чрез Рождеството идва Спасителят, за да направи света по-добър и по-човечен. С Младенеца се ражда онази любов, която може да промени и най-закоравялото сърце, стига то да приеме Господ в душата си.

rozhd2

“Ако Рождество се празнува истински, по някакъв начин то се повтаря и вътре в дома, защото то е празникът на традицията. Това е най-детският измежду християнските празници, защото именно децата са тези, които го приемат с цялата му приказна феерия. От украсата на елхата до празничната вечеря и пожеланията, отправени към небето на Бъдни вечер – всичко има своята символична стойност. Празничните символи са свързани с божествената сила и защита, на които Божията майка и нейният съпруг Йосиф се радвали. Те присъстват в домовете около Рождественските празници във вид на украса. Венецът, който слагаме на вратата, е короната от тръни, която войниците поставили на главата на Иисус, преди да го поведат към Разпятието. Самата елха идва от времената, когато християните празнували тържествено заедно с Бъдни вечер и празника на библейските прародители на света Адам и Ева. Честването било съпътствано с религиозно представление, което показвало как Адам и Ева изяждат ябълката на познанието от райското дърво. Понеже празникът е през зимата, замествали ябълковото дърво с вечнозелена елха, която украсявали с ябълки. Постепенно започнали да кичат елхата с гирлянди, сухи сладки и свещички, а ябълките потапяли в червен захарен сироп. Звездата на върха на елхата символизира звездата, изгряла над Витлеем, когато Иисус Христос се родил, но също и светлината, която огрява житейския ни път.
На някои елхи можем да видим и извита захарна пръчица, а тя е гегата на пастирите, които първи огласили новината за раждането на Младенеца. С времето празникът на Адам и Ева бил позабравен, но останал прекрасният обичай с украсяването на елхата, която днес окичваме с различни играчки и гирлянди. Камбанките символизират църковните камбани, а също и хармонията в християнското общество и връзката между хората и Бога. Запалената свещ се свързва с любовта и надеждата и символизира светлината, която носи Иисус Христос и ни извежда от тъмнината. От една страна свещта е израз на духовността и вярата, а от друга на преходния човешкия живот.

“Всички ние хората до такава степен живеем в несигурност, че можем да сравним живота си с ходенето по вода. Ние наистина ходим по вода и във всеки един момент можем да потънем. Все пак всички са тръгнали по тази вода, което означава, че някъде в дълбините ни има едно особено метафизическо доверие. Ако имаме това доверие, значи има някой свише, който ни го вдъхва. Нека се опрем на това доверие, за да можем осъзнато да казваме онзи елемент от Господнята молитва, който гласи “Да бъде Твоята воля “. Ако приемем в ежедневието си тези слова, ние ще можем да живеем и храбро и осмислено. Нека да пазим сетивата си за това метафизическо доверие. Това бих пожелал и на себе си и на всичките си близки.”

rozhd3
Цитатите са от интервю с проф. Калин Янакиев

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории