Последни Рецепти
Последни Статии

Спор

Добавено в Uncategorized

Добави към моето меню

Честни и непозвалени схватки при спор. Или как да се научим да защитаваме убедително своята позиция

Има хора, които никога не са доволни и винаги са готови да спорят. те могат да противоречат на събседника си или да оспорват мнението на мнозинството, да се противопоставят на общоприетото и да се чустват като борци за свобода. Те много обичат да спорят, често и само заради самия спор. В такива ситуации те напомнят за героя от “Тримата мускетари” на Дюма – Портос, който казва “Аз се дуелирам, защото се дуелирам”. Иначе казано може да срещнем хора, които биха казали за себе си “Аз споря, защото споря”

spor

Но, ако човек не може да спори конструктивно и да провежда убедителни аргументи, той много лесно може да се превърне в досадник или скандалджия. Taкива хора, обикновено, не ги вземат на сериозно, често не могат да ги търпят. Затова остава въпросът

Как да спорим правилно

Спор, това е стълкновението на противоположни мнения, като при това спорещите привеждат аргументи в защита на своята позиция и се стараят да опровергаят доводите на противника си. Това е определение за спор според еристиката. Еристика (от старогръцки eristikós – конфликт) е метод за водене на спор, характерен за софистите в Древна Гърция.) е изкуството да се води спор, възниква и се развива на основа на логика, етика, риторика и психология.

Както по време на битка, в един спор могат да бъдат използвани честни (коректни) прийоми, така и некоректни. Така може да има спорове в които е важно да се намери истината, а други в които – победата. Получават се четири разновидности за спор:

– Дискусия – достигане до истината с коректни средства;

– Полемика – победа над противника с коректни средства;

– Еклектика – достигане до истината, с използването на некоректни методи;

– Софистика – победа над противника, в това число с използването и на некоректни методи.

Коректни прийоми за водене на спор са:

1. Проява на инициатива да се води спора по собствен сценарий

2. Атака, а не отбрана. Като се предвиждат доводите на противника, могат да се изказват и да се опровергават

3. Концентрация на аргументите в най-слабата точка на позицията на опонента

4. Използване на ефекта на внезапността. Например да запазите най-важната информация за края на спора.

Некоректни пройоми при водене на спор са:

1. Най-разпространеният случай е подмяна на тезиса, частична или пълна. Спорещият се опитва да се отклони от темата и да защити друга теза

2. Използване на неверни или неправомерни аргументи. Обикновено такива аргументи се поднасят с думи като “както е известно на всички”, “както е очевидно” и др, като на слушателите им става неловко заради незнанието на това, което е известно на всички и очевидно

3. Преднамерено объркване на слушателите. Заради многословие, объркано изложение, много думи без да бъде казано същественото е много трудно да бъде извлечена полезната и вярна информация

4. “Аргумент за публиката” – това е игра с чувствата на слушателите, обръщане към чувства и емоции, а не към разума

5. “Аргумент за личността’ – вместо обсъждане на предмета на спора да се доведе до обсъждане личността на събеседника. Обсъждат се или му се преписват недостатъци, които могат да подронят доверието към него или да го направят смешен или неубедителен

6. “Аргумент за човека” – за поддръжка на нашата позиция да проведем доводи, които е изложил вече противника в спора, но да се присъединим към неговата позиция чисто формално, като имаме личен интерес от това. Например: “Аз пропуснах последния урок, за да се разходя в парка. Вие също ми казахте, че имам нужда от чист въздух”

7. “Аргумент към тщеславието” – това са неумерени похвали за съперника. Това може да се разглежда като частен случай на “Аргумент за човека” когато вие го ласкаете, дали е тънка ирония, сарказъм или ще успеете да подведете опонента

8. “Аргумент към авторитета” – това е да се приведат мнения на учени, обществени личности, писатели или други известни личности в поддръжка на нашата позиция или за опровержение позицията на противника. Като при това забравяме, ее мнението и на най-големия авторитет също се нуждае от доказване

Понякога се прибягва към авторитета на общественото мнение: “Счита се за общопризнато, че …”, “Никой не се съмнява в това, че …..”

Апелиране към авторитета на аудиторията: “присъстващите ще се съгласят, че …”

Много некоректно е изобретяването на несъществуващ авторитет: “Още професор Многознайко доказва, че …..” или изказване от типа на “Още философът Платон твърди, че шоколадът е вреден за здравето” – (това е пресилено като фраза, защото по времето на Платон какаото е било непознато като култура в Елада)

8. Аргумент към “невежеството” – спорещият препраща към неосведомеността на опонента и използва факти, които опонентът не може да знае и не може да провери

9. “Аргумент на силата” – протичникът заплашва с неприятни последствия в случай на несъгласие. Например бащата може да накаже сина си за лоша оценка

10. “Аргумент на съжалението” – опит да се предизивка у другата страна жалсот и съчувствие, за да не се среми към победа в спора. Например ученик да моли за тройка за да не бъде наказан за двойка.

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории
  • Uncategorized