Тайната за вълшебни цветя е в шумата
Добави към моето меню
Тайната за вълшебни цветя е в шумата
Есенният листопад осигурява отлична тор за лехите, овошките и парника
Компост е магическа дума с европейски вкус. В устата на прилежния немски градинар тя звучи почти като заклинание. Всеки двор не само в Германия, но и в Холандия, Швейцария, Австрия и прочие страни на съвестни стопани си има място, където се събира компостът, тоест всички органични отпадъци от градината – увехнали цветя, падналите есенни листа, сухите клони, плевелите и дори обелките от ябълките и картофите в кухнята. Тази смес за около година се превръща в идеалния естествен тор, с който да подхраните лехите с цветята и зеленчука и почвата край овошките.
Наближаващата есен е перфектният момент да се издигнете до западняшки ековисоти. Красотата на есенните листа, в които ще се обагри градината ви, скоро ще се превърне в обичайното ужасно бреме. Тежък труд се очертава за прибиране на шумата месеци наред. Тъкмо я събереш и духне вятър, който отново обрулва короните на дърветата. Храстите също
се събличат с неприлична скорост
цветята уморени се свличат на земята. Руснаците казват, че до средата на август е лято, а после настъпва есента, така че играта ще започне съвсем скоро, та чак до края на ноември.
Но шумата се оказва истинско злато за почвата. Експертите смятат, че тя е прекрасно защитно одеяло за лехите и затова съветват да я оставяме спокойно да си лежи върху тях, стига пластът да не надвиши 10 см. С греблото се разрохква сегиз-тогиз, за да се вкарва в земята за по-бързо изгниване. Ако сте от напредналите, които и през миналите години са си правили компост, насипете върху равномерната покривка от сухи листа от миналогодишната обогатена почва – така се ускорява гниенето и вятърът няма да разбърква създадения вече ред. По този начин – с шума и слама от окосени треви и дървесни кори, може да загърнете обраните лехи, оголените цветни гнезда, земята под храстите и около дърветата. Това се нарича повърхностно компостиране, което топли и тори и пази влагата в почвата едновременно, и ви позволява да се гордеете, че сте се включили в божия кръговрат на природата.
Шумата обаче не бива да се оставя върху чистите декоративни тревни площи – мокрите листа ще ги задушат и унищожат. Най-лесно от ливадата падналите листа се събират с косачка – така те се и раздробяват, което е особено полезно за приготвянето на компоста. Получената раздробена смес се пренася на специално отреденото за производство на компост място. То се подбира по строги правила:
да не е изпъчено изцяло на слънце
защото ще се пресушава, да не е изцяло на завет, което би забавило процесите на гниене. Да е яма, но в никакъв случай с бетонна плоча или друга непреодолима преграда, която ще спре така наречените деструенти или микроорганизмите – бактерии, гъбички, дъждовни червеи и прочие разрушители, които преработват отпадъците в хумус. Допуска се облицоването на ямата с летви или камъни, но между тях да има пролуки, откъдето да навлиза армията преработватели. Но най-добре е ровът да си е направо изкопан в земята. Компостът трябва да е в най-далечната възможна част на двора ви, но не и лепнат за съседския. Да не е близо до растения и корени. Може да го трупате на хълм. Всяка втора седмица се бърка като манджа с гребло и вила.
Има няколко задължителни предписания на самото редене – най-долният слой при залагането трябва да е от по-груб материал като клонки и съчки, за да има достатъчно кислород в купчината. Вторият пласт да е по-плътно натъпкан, за да могат деструентите да имат къде да се заловят, за да се издърпат нагоре. Ако сте имали вече компост, слагате на третото ниво малко от него, за да вкарате бързо в новия хълм нужните за преработката микроорганизми.
След година е напълно готов
и го разхвърляте докрай. Компостът не бива да гние повече от 12 месеца. Ще подпомогнете процесите с малко оборска тор, пепел, дървени кори и стърготини и яйчени черупки. За да пазите през зимата нужната топлина и влага вътре, загърнете хълмчето или рова с чували от зебло.
Има и пресен компост, който става 2 до 4 месеца и обичайно това е миксът от слама, храстови отпадъци и съчки, с който са загърнати дърветата. Пресният компост обаче не е подходящ после за торене на цветя с луковици, за нови насаждения и за кореноплодните зеленчуци.
Освен това в компоста не се слагат в никакъв случай болни растения, защото само едно ще зарази после цялата градина. Там не се изсипват и преработените кухненски остатъци от тенджерите и чиниите, понеже привличат плъхове и техните роднини. Преработеното кафе също е нежелано в тази смес, понеже пък на него се хвърлят червеите, а те, от една страна, наистина преработват компоста, но от друга, увеличават металното съдържание в него и затова се приемат по-скоро с негативен знак. Нашумелият гол охлюв не бива да ви плаши, ако се засели там. Той е истинска фабрика за бърза преработка на органичния боклук, а за да не се прехвърли в градината, само му залагате вече прочутите капани с бира. Понеже обичал да полива и обяда, и вечерята си.
Готовият компост се размесва с пясък и се превръща в обогатена почва, която е подходяща за добавяне в земята на всички видове култури – зеленчук, цветя, храсти.
Нужните количества са 1-2 кг компост на квадратен метър почва. Много слаби или изтощени почви могат да погълнат до 10 кг на квадратен метър.
Венета Христова
