Последни Рецепти
Последни Статии

17 септември Вяра, Надежда и Любов

Добавено в Празници

Добави към моето меню

17 септември Вяра, Надежда и Любов

Св. София, Вяра, Надежда и Любов

Това е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, както и на майка им – света София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.

sofia

Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.

sveta sofia

Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото “християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него…” (Д. Маринов)

В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Ето как рисува морала на народната вяра етнографът Д. Маринов:

“Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях… се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Лошият пати, богатството му изчезва. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:

  1. Да почита родителите си.
  2. Да се пази от кръвосмешение.
  3. Да не ходи с чужди, да не води блуден живот.
  4. Да не краде.
  5. Да не убива, дори за отмъщение.
  6. Забранява се изедничеството, насилничеството и предателството.
  7. Да не се връща пътник от прага.
  8. Да не се връща сираче, сиромах с празно.

Болестите, отиват да морят главно в лоши къщи. Всяка прекарана напаст е наказание.”

Така и на този празник обредността (житна жертва, посрещане на гости, песни, хора) е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите – светици и тяхната майка.

Св. Мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София

През втората половина на І в. и първите десетилетия на ІІ в. в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот гя оправдала напълно името си, което означава “премъдрост”. И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изрълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милосърдни дела.

София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Света София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Разбирайки защо ги водят в двореца, светите деви се молили горещо на Господ Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от предстоящите мъки и смърт.

Когато майката с трите си дъщери застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Привиквайки сестрите поред, Адриан ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко: хвърляли ги върху гореща желязна решетка, в нажежена пещ, в котел с кипяща смола, но Господ със Своята невидима сила ги пазел. Най-малката привързали към колело и я разпъвали и били с тояги, докато тялото й се превърнало в кървяща рана. Земята се напоила с кръв.

Трите сестри останали непреклонни във вярата си и една по една били обезглавени. Майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновено мъжество и през цялото време убеждавала момичетата да понесат мъченията в името на Небесния жених. И трите й дъщери с радост посрещнали своя мъченически край.

За да продължи душевните страдания на света София, императорът й разрешил да вземе телата на дъщерите си. Майката ги взела и ги положила в скъп ковчег върху погребална колесница. Погребала ги с почести и благодарност към Бога на висок хълм извън града. Три дни прекарала на гроба на дъщерите си. Молела се усърдно и накрая в това състояние предала душата си на Господа, убедена че отива при дъщерите си.

Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало през 126 г.

Христовата църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция

8.09.2005

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории