холестерол

Добавено в Здравословно хранене

Добави към моето меню

Колкото и странно да звучи, холестеролът е вещество, което е жизнено необходимо на нашия организъм. Той участва в изграждане на клетъчните мембрани, влиза в състава на много хормони, както и на жлъчните киселини, необходими за обмяната на мастите. Има го навсякъде – в мозъка, нервите, мускулите, кожата, сърцето, скелета и пр. В кръвта холестеролът съществува под формата на липопротеини. Те се произвеждат в черния дроб и пренасят восъкоподобното вещество до различни части на тялото. Различават се:

липопротеини с висока плътност,

липопротеини с ниска плътност

и липопротеини с много ниска плътност.

Първият вид има способността да връща холестерола в черния дроб, където се преработва и отстранява от тялото. Така че липопротеините с висока плътност не позволяват на холестерола да се натрупва по стените на артериите. Те се наричат “добър” или HDL холестерол. Серумният холестерол, включен в липопротеините с ниска плътност, се транспортира от черния дроб до органите, които го използват. Ако тези липопротеини не се отстранят от кръвта, те се отлагат в стените на артериите заедно с масти и други вещества. Ето защо липопротеините с ниска плътност се наричат “лош” или LDL холестерол. Липопротенините с много ниска плътност също водят до подобно отлагане в стените на артериите. Това постепенно стеснява засегнатите кръвоносни съдове, уплътнява ги и нарушава функцията им. Забавя притока на кръв към сърцето. А тя носи кислород, без който сърдечният мускул отслабва. Развива се исхемична болест на сърцето. Редица проучвания и клинични наблюдения показват, че болестните процеси могат да се предотвратят или поне да се спре бързото им развитие, ако се намали нивото на серумния холестерол. Как? Най-лесният начин е да се намалят наситените мастни киселини и холестеролът, които постъпват в организма с храната. Това налага да се

ограничат животинските продукти

Задължително е да се сведе до минимум консумацията на свинска и птича мас, сланина, говежда и овча лой. Да се похапват нетлъсти меса – телешко и пилешко, без кожа. Добре е рибата да присъства на трапезата 1-2 пъти седмично. Намиращите се в нея омега-3 мастни киселини са изключително полезни в борбата срещу атеросклерозата. Яйцата се консумират с ограничения, защото жълтъкът им е богат на холестерол. Но в жълтъка има и други полезни вещества – лецетин, антиоксиданти. Специалистите по хранене определят като безвредна консумацията на 2-3 яйца седмично. Трябва да се даде

предимство на растителните мазнини

– зехтин, слънчогледово и царевично олио. Не е разумно да се запасяваме задълго с олио. При неправилно съхранение – например след престой на въздух и светлина, в мазнините протичат окислителни процеси, които водят до гранясване. Тези процеси се засилват при продължително нагряване. Натрупването на окислителни продукти в мазнините първоначално не променя вкуса и мириса им. Оттук идва и потенциалната опасност от консумиране на престояли, лошо съхранявани или прегрети мазнини. Те увеличават лошия холестерол в кръвта. Някои наблюдения показват, че ако слънчогледово олио се притопля многократно, полиненаситените мастни киселини в него се окисляват и при обилна консумация стимулират уплътняването на кръвоносните съдове, т.е. развитието на атеросклероза. Много надежди се възлагат на зехтина, който съдържа мононенаситени мастни киселини, сравнително по-устойчиви към окисление. Днес в света се създават маргарини с понижаващ холестерола ефект. Те са обогатени със специални вещества – фитоестеролови естери, и са признати като функционални храни в САЩ. Маргарините на нашия пазар обаче изискват повишено внимание. Задължително е да се чете съдържанието им, означено на опаковката, и да се следи количеството на намиращите се в маргарина трансмастни киселини.Те подобно на наситените мастни киселини

увеличават лошия холестерол

и са рискови фактори за сърдечно-съдови нарушения. Вече са разработени технологии за ограничаване на трансмастните киселини при получаване на маргарини. Не е зле обаче да имаме едно наум, когато купуваме тези продукти. Същото се отнася и за честата консумация на чипсове, бисквитки и пр. лакомства, приготвени с преработени растителни масла, повишаващи лошия холестерол.

За нормализиране на пакостливото вещество в кръвта много допринасят пробиотиците. Това са продукти, съдържащи живи микроорганизми, които оказват полезен за здравето ефект.

Млечнокиселите бактерии

намаляват риска от атеросклероза. Неслучайно киселото мляко е признато в страните на Европейския съюз, в САЩ и Япония като натурална функционална храна. (Има и други функционални храни, към които са добавени полезни вещества или са отстранени някои съставки за постигане на по-голям здравословен ефект.) В борбата срещу атеросклерозата обаче трябва да се избягват пълномаслените млека и сметаната. За деца и възрастни е препоръчителна консумацията на мляко с намалено съдържание на мазнини (2% и по-малко). Също се препоръчва употреба на нискомаслена извара и сирена с намалено съдържание на мазнини. С предпазна цел е добре да се приемат

пектини и сок от арония

У нас в Пловдив, под ръководството на проф. Христо Крачанов, в Лабораторията по биологично активни вещества при Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН са разработени технологии за производство на функционални храни – ябълков пектин и натурални напитки (сокове и сиропи), от арония. В естествен вид пектин можем да си набавим от плодове и зеленчуци. Според някои автори добър антисклеротичен ефект има редовната консумация на десерт от нарязани ябълки, поставени в нискомаслено кисело мляко с добавени сурови, неосолени ядки. Няма значение дали ядките са фъстъци, бадеми, лешници. Важното е да са пресни. Ядковите плодове укрепват стените на кръвоносните съдове и стабилизират мастната обмяна. По този начин забавят развитието на атеросклерозата. Единственото, за което трябва да се следи, е количеството им (не повече от шепа на ден), защото са много калорични. Същото изискване се отнася и за употребата на пълнозърнест хляб. Растителните влакнини, които се съдържат в пшениченото и особено в ръженото брашно, имат способността да понижават лошия холестерол. Но трябва да се следи за калоража на тестените храни. С профилактична цел се препоръчва редовно ядене на

кромид лук, праз, чесън

Техният ефект може да се определи като две в едно, защото предпазват организма от лошия холестерол и едновременно с това регулират кръвното налягане. В аптеките се продават различни препарати (главно хранителни добавки), съдържащи лук, за които се твърди, че също понижават лошия холестерол. Но естественото приемане на полезни вещества е за предпочитане.

Бобът и лещата

не се смятат за изискана храна, обаче отдавна се знае, че съдържат сапонини, които могат да понижават холестерола. Зеленият фасул е богат и на влакнини (целулоза).Ето защо той е не само регулатор на храносмилателната система, но и средство, което по естествен път намалява усвояването на мазнини от организма. От същата група храни е и соята. Нейният белтък действа паралелно с намиращите се в соята сапонини. Постига се наслагване на полезни ефекти и по-резултатно понижаване на холестерола в кръвта. Звучи невероятно, но немалко билки също влияят на холестерола – риган, коприва, черна боровинка и други горски плодове. При повишен общ и лош холестерол, при наднормено тегло и високо кръвно налягане фитотерапевтите препоръчват изпитана рецепта. Смесват се: листа от черна боровинка и стръкове от горицвет – по 30 г; корени от гръмотрън, плодове от резене и стръкове от пипериче по 60 г. Добавят се цветове от глог – 100 г. Две супени лъжици от тази смес се варят 5 мин в 500 мл вода. След изстиване отварата се прецежда. Пие се по 100 мл четири пъти на ден преди ядене. Много полезно е да се закусва с овесени ядки, към които е добавен сокът от половин лимон. Може да се пие и отвара от коприва – 3 супени лъжици коприва се варят 10 мин в 1 л вода. Получената течност се разделя на няколко равни части, които се изпиват половин час преди всяко хранене.