Анорексия нервоза (Anorexia Nervosa)
Добави към моето меню
Отклонение на психическа основа, среща се сред младите жени, където е налице натрапчива боязън от напълняване.
Симптомите се изразяват в рязко смъкване на теглото, свърхенергичност, понякога активно спортуване, обилно хранене, последвано от преднамерено повръщане в някои случаи (виж Ненаситен глад), умора, прескачане на менструационния цикъл, депресия, отчуждаване и отказ да се признае болестта.
Професионалното лечение е жизненоважно, тъй като е възможен смъртен изход вследствие на недохранване или обезводняване.
Zdraveite,na vsi4ki!Ot dosta vreme ve4e imam problemi s hraneneto-po4ti ne qm ili ako hapna “pove4e” prsoto povra6tam,imam maniq,4e sam debela i iskam da otslabna o6te i o6te,a sam na18 i teja 35 kg.Edva dneska,kotao pro4etoh dosta ne6ta za anoeksiqta i bulemiqta razbrah,4e pritejavam vsi4ki simptomi.Nadqvam se da gi preodoleq,za6toto nikak ne e malovajno,kakto dosega si mislih.I edin savet-haresvaite se,takiva kakvito ste i ne mislete,4e da ste slabi e nai-vajno!
zdraveite.prosto imam nujda da spodelia s niakoi,kogoto ne poznavam i koito ne me poznava.Ot 7-mi klas mi vtulpiha v glavata che sam debela i ottogava zapochnah da pazia dieti(postoianno z okolo 3-4 meseca)posle spirah i otnovo napulnivah.S vremeto dietite zachestiavaha i stavaha vse po-surovi.Tazi godina(12-ti klas)osuznah che zapochvam da prekaliavam s dietite,no ne iskah da spra.Imah niakukvi promejdutuci ot normalno hranene ot po 1 mesec.Sega kato cheta za anoreksiata i bulimiata viojdam che sam smao na edna krachka ot tova polojenie.V produljenie na 2 meseca iam samo po edno kis mleko na den.Otslabnah riazko i mnogo.Taka se haresvam,no mee strah che ako spra shte napulneia otnovo i sega ako iziam poveche hrana otivam i ia povrushtam.Ne se oplakvam smao iskah da spodelia s niakoi za da mi olekne i za da ne se nalaga da spodeliam s roditelite mi.Blagodaria za vnimamieto
Аз също споделям – нямам смелост да споделя с близките си хора.
Моята булимия е от 12 години. Сега съм на 28. Още имам пристъпи на неконтролируемо поемане на огромно количество храна, след това – повръщане. Спокойните ми (т.е. нормално хранене) периоди са най-много 3-4 месеца (дори тогава има дни с повръщане). Последиците: Окапала коса – ужасно ми оредя косата; Зъбите понякога ме болят; Киселини; Подуване на корема; Невъзможност за нормално изхождане по голяма нужда; Лесна избухливост; Изсъхнала кожа на лицето; Бръчки по лицето + торбички под очите!
В момента съм така да се каже добре, но често изпадам в негативно настроение и понякога ми се струва че нищо в живота няма смисъл. Ей такива глупости…. Изобщо не знам ще успея ли някога да се оправя… Боря се постоянно… Това е. Момичета, моля ви, НЕ ЗАПОЧВАЙТЕ ПО МОЯ ПЪТ! Ужасно е!!!!!!!!!!!!!!
Мисля,че приятелката ми е болна от анорексия,но незнам какво да направя.Когато опитам да говоря с нея за това,че не се храни,те сменя темата.Казвала ми е,че ако случайно хапне,веднъж на ден,след това повръща.Прочетох много за анорексията и всички признаци са на лице:Бързо отслабване,суха кожа,студени крайници,няма вяра в себе си и мн.други.
Искам да и помогна,но без да я насилвам да ходи на лекар(понеже отказва),но как?
Моля ви,ако някой може да ми каже как най-добре ще и помогна,да ми пише на e-mail:coldbloody@abv.bg
Благодаря ви!
Zdraviete momi4eta! Kato vi 4eta E-mailite vijdam sebe si, ot vseki po malko. Min. godina bqh zapo4nala da povru6tam, tui kato ne bqh dovolna s 59 kg pri rust 1,66. No um zaruva, um robuva, um patki pase! Povru6tash v produljenie na okolo mesetz, suvsem bqh priblednqala, vsi4ko go zabelqzvaha! Nqmah nastroenie za ni6to, a na vsi4koto otgore ne otslbnah koi znae kolko, tui kato sled vsqko povru6tane se natupkvah otnovo i haide pak v toaletnata. Sega akto si pomislq mi stava lo6o – vsqaka minuta umira po edno 4ove6ko suzdanie na tozi svqt i nai-tujnoto e, 4e ima takiva, koito umirat ot glda, za6toto nqmat i stotinka, za da si kupqt i par4e hlqb, drugi povru6tat hranata, koqto ne struva hi4 malko ili puk gladuvat, fokato ne pripadnat na pordnata tramvain aspirka ili stignat do sistemi. A 4esto trqgediqta zavur6va s klini4na smurt i moje bi, tezi koito sme izlqzli ot adskiq krug s du6evni i mentalni posledstviq, okosureni za zql jivot! MANIQ- ta da si slab, mnaiqta da se otvra6tava6 hranata, za da bude6 slab, za6toto slab za mnogo ot nas ima zna4enieto na krasiv. No tova sa takiva gluposti. V kraina smetkia, dori i o6te da ne ste sre6tnali 4oveka na jivota si, ne zna4i, 4e ako ne ste 35 kg,. nqma nikoi da se vlubi vuv vas. Razbira se normalno teglo bi bilo nai-idealno, no leko zakrugleni formi su6to se haresvat n atolkova muje. No nai-vajnoto e nie d ase 4ustvame dobre v kojata si. Az se 4ustvam s moite 59,5 idealno. Ponqkoga stavat 61 kato piq pove4e t4nosti, ponqkoga 59, no znam 1: opitvam se da jiveq pulnozenno bez da pravq gluposti. Kato m ise qde sladoled- qm, kato mi se qde menu it McDonalds- qm, kato mi se qde 6okolad si hapvam po malko…. Sportuvam vednuj sedmi4no i se 4ustvam otli4no. 4ustvam se dobre v svoqta koja! Jelaq kusmet na vsi4ki vas, da namerite pravilniq izhod..
Imam anoreksia nevroza ot okolko 5 godini i nai-loshoto e che sum priviknala kum tozi si nachin na jivot. Iskam da se boria, za da imam normalen jivot i blizkite mi da imat normalen jivot. Poniakoga iskam da placha i da se vurja i da znam, che niama da povurna kakto vseki put. Ne moga da putuvam, ne moga da jiviea s priatelia si poradi sushtata prichina. Lekuvam se i vzemam medikamenti, no puk ot lekarstvata sum sunena i chesto razseiana, koeto mi prechi da rabotia. Izmoriavam se mnogo burzo i nistho ne mi se pravi. Hubavite neshta sa mi sivi i bezinteresni. Nai-vajnoto e da ne mi e podut koremut i da sum slaba. Iskam da ne mislia za tova poveche i da jiveia istinski normalen jivot. Iskam da izlizam i da se veselia s prieateli i da iam s tiah na edna masa. Iskam da iam sus semeistvoto i liubimia si na edna masa. Chuvstvam se kato zatvornik v sobstvenoto si tialo i iskam tova da spre! Znam , che ako se boria shte yuspeia i go kazvam na vsicki kato men! BORETE SE
Zdraveite na vsi4ki kato 4eta vsi4ko tova i mi stava mnogo tajno poneje podoziram 4e edna moq mnogo blizka priqtelka strada ot sa6toto za edin mesec otslabna adski mnogo a postoqnno kazva 4e e debela 4e iska da otslabne o6te, menstrualniq i cikal sprq predi okolo mesec i polovina, a kogato q pitam kak otslabna tolkova tq prosto mi kazva 4e zabravq da qde ili prosto ne e gladna kogato hodim da ti4ame v parka obli4a torbesti drehi moje bi za da ne se vijda kolko e slaba.Nz no mislq 4e i az varvq po neinite stapki vapreki 4e znam 4e ne e redno i s tova samo 6te zagubq no vqrvaite mi horskite prikazki imat ogromno vliqnie v/u tova i komentarite po povod “Mnogo ti e golqm zadniga” mislq 4e biha zasegnali vsqko momi4e.Predi ne se misleh za debela haresvah tqloto si, no sega mesec predi bala prosto re6ih 4e 6te e hubavo da svalq nqkoe kilce za da se 4uvstvam po-sigurna i stana taka 4e samo pri vida na hrana mi se povra6ta,laja priqtelkite si 4e qm redovno a vsa6tnost karam na po edna qbalka na den no use6tam 4e prosto ne moga da se spra vseki pat 6tom se pogledna v ogledaloto vijdam 6kembe, palaski, debeli kraka dvoina bradi4ka i golemi buzi.:(
Здравейте,аз също бих искала да споделя.Всичко започна когато бях в пети клас.Тогава мама готвеше малки порции и,за да има достатъчно за останалите,аз се правех че не съм гладна.Не,че сме били бедни,не знам защо.Исках да съм силна и да се грижа за останалите.Прекарвах времето си вкъщи като учех,макар че повтарях едни и същи уроци,които вече знаех.В началото мама не ме пускаше никъде,нищо че живеех в малък град където всички се познават.От училище вкъщи и обратното.Бях много притеснителна,дори ме беше страх от останалите хора.Понеже почти не ядех по едно време от жизнено дете изпаднах в нещо като транс.Стоех и гледах в учебниците или когато съм сама в една точка и мечтаех.Определено най-тежко беше през лятната ваканция,когато нямах нищо да правя,а не можех и да се срещам с никой.Удоволствие намерих в това да шия дрехи на куклите си,но когато мама прецени,че прекалявам ми забрани да шия.С вече попорасналата ми сестричка си правехме куклени истории,двете си бяхме.Когато мама влизаше в стаята млъквахме изплашени и чакахме да излезе.След това ме приеха в училище в софия и се преместих,но мама пак не ме пускаше никъде.Въпреки,че живеех при баба и дядо не се откъснах от контрола й.Държеше да се прибирам винаги в петък вечер при нея и да прекарвам уйкенда там.Така и не успях да намеря приятели там.Ефектът беше само перфекционизъм,който ми стана втора природа.Тъй като купнеех да съм като другите и да имам това което те имат се появи маниакалното спазване на диети.Обърнах се към въображаемия свят с въображаеми приятели,което ми помогна да не се самоубия.По едно време ядех само на вечеря,когато няма как иначе.На третата година баба и дядо започнаха да ходят на вилата на родителите ми през лятото и аз оставах сама в апартамента.Тогава и малкото което ядех под техен надзор престана.За къс период отслабнах от 49 на 43 килограма и това се повтаряше всеки път когато останех сама.Изпадах в депресивни състояния като плачех с часове няколко пъти припадах от глад,дори веднъж лекарят в линейката се уплаши,че ще ме изгуби.Но аз не обръщах внимание и не знаех че съм отслабнала твърде много.Това е магията на ана,че никога не е достатъчно.Общо взето периодите се редуваха.Завърших 12 клас трудно,защото почти не ходех на училище.Правех изтощително ходене из града с часове и броех калории.Стомахът ми се развали и постоянно къркореше дори и да ядех по някоя бисквита или солета,от което се чувствах гузна.Пиех литри кафе на ден тъй като ми действа разхлабително и диуретично.Отидох при училищния психолог за да си поплача някъде,заради проблемите,които имах в семейството.Тя веднага ми сложи диагноза анорексия,но аз обръщам внимание чак сега,година по-късно.При нея спрях да ходя,защото каза на останалите от класа ми и,защото започна да навлиза в твърде неловка за мен тема-момчетата.