Билките през есента
Добави към моето меню
Диви кестени в джоба създават настроение
Плодовете на шипката сдобряват скарани съпрузи и укрепват имунната система
“Унило, очарователно време” – така поетите наричат есента заради първите мъгли, мокрите листа и разноцветните плодове.
През този сезон особено красива е офиката, обсипана с яркооранжеви гроздове. Това са плодовете й – стипчиви на вкус, но много богати на витамини. В тях витамин С е повече, отколкото в лимоните. Съдържат още каротин, органични киселини, захари, дъбилни вещества. Плодовете на офиката са съкровище от микроелементи- магнезий, желязо, мед и пр. Някои видове офика са богати и на йод, което ги прави твърде полезни за хората, живеещи в т.нар. йододефицитни региони. Диетолозите препоръчват офиката за лечение на хипертония и атеросклероза. Все по-широка става употребата на сока от плодовете й за общо укрепване и тонус. Народните лечители предлагат като пикочогонно и кръвоспиращо средство отвара от изсушена офика. Дозировката е: шепа счукани плодове в 500 мл вода. Според някои схващания за енергийно въздействие на дърветата офиката има силата да разпалва сексуалността у жената. Прекият контакт с дървото настройва дамите така, че да търсят и откриват истинското наслаждение във физическата любов.
Офика, калина, Sorbus aucuparia
Пак според енергийното виждане друг есенен дар – шипката стимулира емоциите.
Вярва се, че контактът с бодливия храст засилва нежността в отношенията между мъжа и жената. Някои лечители приемат, че в узрелите плодове на шипката е съсредоточена “добрата магия на изцелението”. Науката отдавна е показала колко голямо е витаминното богатство на това растение. Най-значителни са количествата на витамините – С, Р, А, В12. Те са необходими за правилното протичане на редица биохимични процеси в организма. Съдържащият се в шипката пектин влияе върху функциите на лигавицата в стомаха и бронхите. Има силата да подпомага оздравителните процеси в тях. Плодовете, поради богатството си на витамин К, се препоръчват за лечение на заболявания, свързани с чести кръвоизливи. Участват още и в билкови комбинации за понижаване на кръвното налягане и укрепване на организма срещу инфекции. Разумно е плодовете на шипката да присъстват в нашето хранене както във вид на мармалади, сокове, нектари, така и под формата на изсушени люспи, шипков грис, шипково брашно, чай. Те са полезна добавка в храненето на деца, подрастващи и стари хора.
Ето няколко рецепти:
Шипков чай
1 супена лъжица изсушени много тънки резенчета от шипка (или смлени плодове) се залива с 1 чаена чаша кипяща вода, похлупва се за 10 минути. Подслажда се с мед. Консумира се, след като изстине. По желание водата може да се замени с току-що кипнало прясно мляко.
Шипково питие за тонус (Вино)
Приготвяте по следния начин: Смесвате се 400 г люспи от шипка с 500 г захар, 7 л вода и 10 г мая. След започване на ферментацията течността се прецежда и бутилира.
Общоукрепващ ефект има следната рецепта: 1 супена лъжица сухи тънки резенчета от шипка се залива с 1 супена лъжица кисело мляко. Консумира се веднага.
Много тонизираща е настойката от шипки: 100 г цели плодове или люспи се заливат с 1 л хладка вода. Съдът се покрива и се държи на хладно. От време на време се разбърква. Пие се вместо вода.
Много ценни през есента са плодовете на кестена. Според народния лечител Петър Димков “тези малки, кафяви, лъскави топчици са удивителни акумулатори на слънце, енергия и живот
и я отдават щедро, с постоянно лъчение през цялата година”. Наследници на Петър Димков казват, че той непрекъснато носел в джобовете си по няколко кестена. Бил убеден в благотворното им влияние върху ставите, сухожилията, мускулатурата и нервната система. Сега се приема, че плодовете на кестена гонят неразположението. Наричат ги естествени успокоителни.
С лечебна цел можем да си сложим под възглавницата 5-6 кестена. Не се препоръчват повече от 10, защото се допуска, че енергията им може да се засилва прекалено и да причини главоболие. Прави се и възглавничка от двоен тензух, в която кестените да са съшити. При всички случаи сънят върху тези плодове е психотерапевтична мярка – нерядко само мисълта, че нещо е целебно, води до истински оздравителен ефект.
За да са лековити, плодовете на кестена трябва да се берат през месеците септември и октомври. Тогава те съдържат в най-голяма степен полезни съставки – дъбилни вещества, мазнини, витамини, особено С, В и К. Неслучайно кестените са признато средство срещу болка и възпаление. Церят труднозаздравяващи рани, възникнали в резултат на нарушено кръвоснабдяване.
С доказан ефект е следната настойка: ситно нарязани диви кестени киснат 15 дни в люта ракия. Съотношението на кестените към ракията е 1:10. Така приготвената настойка се прилага за мазане при флебит и хемороиди.
Дивите кестени имат и способността да укрепват стените на кръвоносните съдове. Затова се включват в рецепти
срещу разширени вени и тромбофлебит
Може да се приготви комбинация: плодове от див кестен – 100 г, ситно нарязани и изсушени, стръкове от водно пипериче и клонки от бял имел – 80 г, стръкове от бял равнец – 50 г, и листа от мента – 30 г. Две супени лъжици от тази смес се поставят в 700 мл кипяща вода. Ври 5 минути, кисне 1 час и се прецежда. Отварата се приема три пъти дневно по 200 мл преди ядене.
С подобно влияние е комбинация от: 100 г сухи кори на див кестен, по 80 г кори от върба и плод от трънки, 50 г корени от кисел трън и 30 г кори от дъб.
Приготовлението е по същия начин. Естествено, за да се постигне резултат или поне да се задържи развитието на болестните процеси в кръвоносните съдове, тези рецепти трябва да се съчетават с повече движения – ходене пеша, гимнастика, специални упражнения за краката. Кестените са идеално средство за маски и лосиони. Те възстановяват отпуснатата, суха и чувствителна кожа. Много подходящи са при червенини по лицето, получени от неумели козметични намеси. Тези малки кафяви плодове имат рядкото свойство да свиват капилярите и едновременно с това да действат тонизиращо. Но за да са резултатни маските с кестени, трябва да се прилагат през ден, а лосионите – всекидневно в продължение на две седмици.
При отпусната и чувствителна кожа помага следната маска: смесват се предварително сварени и обелени кестени – по шепа от сладкия и от дивия вид. Обелките се връщат във водата от варенето. Оставят се на слаб огън, докато течността се изпари до половината. Отварата се прецежда и по малко се долива към сварените кестени. Те се пасират, за да се получи хомогенна каша, която се нанася върху лицето. Държи се около 20 минути. После се измива с хладка вода. Останалата част от отварата се съхранява в хладилник. Използва се за обтриване и тонизиране на лицето.
Идеален начин да се укрепи нервната система са разходките в дъбова гора. Може да се разтоварите чрез събиране на паднали жълъди и листа, чрез направа на букет от есенни багри. В такива моменти някак естествено у човека се ражда желание да докосне с ръце дъба – дървото, което от незапомнени времена се приема за източник на жизнена мощ и дълголетие
Някои смятат, че дъбът е енергиен донор, който при контакт ни зарежда с активизираща енергия. Дори и онези, които не вярват в подобни неща, например медиците, са забелязали, че след разходка в гора, където има дъбове, кръвното налягане се нормализира, а дейността на нервната система се повлиява благоприятно. Народните лечители препоръчват целебната сила на дъба срещу доста заболявания – рани, афти, фарингити, тонзилити, други възпаления.
Много подходяща за хипертоници е рецептата на пастор Кнайп за кафе от жълъди, което за разлика от истинското кафе не повишава кръвното налягане. Събират се зрели жълъди и се оставят на слънце, докато се свият и освободят от кутийките си. Нарязват се на дребно. Потапят се за няколко минути във вряла вода и отново се сушат, но във фурна. Това се прави няколко пъти. По този начин парченцата от жълъди се освобождават от горчивите си вещества, които влияят на вкуса. След последното изсушаване се смилат в кафемелачка. Самото кафе се приготвя при установена последователност: първо, смлените жълъди се поставят в съда, след това се изсипва студена вода и накрая течността завира. Получената напитка е приятна за консумация. Тя е общоукрепваща и полезна при големи физически натоварвания. Препоръчват я след прекарани заболявания и при дейности, водещи до значително нервно напрежение.
