за еманцепацията в кухнята
Добави към моето меню
Това е една интересна история, с доста хумор и комични ситуации. Аз така и не се научих да шия! Съпруга ми купи шевна машина и така си остана неразопакована. Ако на някого кажа, че не мога да мина два тигела ще ми се смее. Но умея да готвя, научих се. Сигурно ще дойде ден в който ще мога и да щия:)
“Във времена, когато се говори за равнопоставеност на половете, еманципация и разни други сложни думички, едно типично домакинско действие по мои наблюдения започна да се отдава повече на мъжете отколкото на жените.
Говоря за готвенето, това сложно кулинарно изкуство, което у мен се е развило до степен сваряване на рохко яйце и/или салата от марули, отново с яйце. В нашето семейство си имаме типичен пример за това мое твърдение.
Брат ми, който в момента пребивава в Япония, усвои приготвянето на шедьоври много бързо до степен, че си въртеше палачинки в 1 през нощта, когато аз не бих могла да си нарежа и една филия. Да не говорим, че все още не мога да различавам пресния чесън от пресния лук и продавачите в плод-зеленчука ме гледат съжалително как лавирам между двете щайги, докато накрая просто взимам и от двата зелениша.
Моите първи опити с готварството имаха унищожителен ефект върху посудата вкъщи, а понякога разрухата обхващаше и по-далечни пространства. В тийнейджърска възраст се опитах да забъркам кейк със самоотвержената идея да покажа каква добра готвачка съм, но след като ливнах около половин кило олио и няколкостотин чаши брашно в купата, консистенцията заприлича на гасена вар и тъй като нямаше къде да я изхвърля, типично по детски маниер я излях през балкона.
Така години наред след това по външната страна на балкона имаше спечен слой кафяво вещество, вината за което майка ми упорито приписваше на съседите отгоре, а аз не си правех труда да й противореча.
-нататъшните опити с кулинарията продължиха с приготвено от мен картофено пюре, което поради приликата си със супа трябваше да пием с лъжици. Последва цяла тава варени фъстъци, които се подуха приятно поради факта, че ги удавих в половин литър вода, а хората учтиво изядоха всичките до последната преварена люспа.
Годините напредваха, приятелките ми готвеха манджи, мусака, спанак и сарми, а аз веднъж годишно напъвах мозъчното си полукълбо, което отговаря за готвенето и се опитвах да направя нещо, което няма да предизвика съчувствения поглед на родителите ми.
Налагайки ми се един хубав ден да направя леща, проведох телефонна анкета с две налични баби, три приятелки, няколко съседки и една готварска книга. Всичките ми казваха различни неща, затова в крайния продукт имаше половин пакет червен пипер, лещата се бе утаила на дъното и общият изглед на съдържимото в тенджерата бе на преварени солени тухли.
Неназоваемото ястие приключи земния си път в тоалетната, където преди време се озова и трупът на единствената ми рибка скалария, която почина, защото я преварих в аквариума, от който котката лочеше вода, смятайки я за сполучлива рибена чорба.
Така в един хубав момент ми хрумна, че може би просто не съм родена, за да готвя, както и да шия, но това е друга тема. Единствено се притеснявам как някой ден ще си изхраня децата, щото само на рохки яйца няма да издържат.
Затова искрено се надявам, ако някой мъж все пак намери нещо хубаво у мене и се вземем официално, да е развил предварително умението да оцелява в екстремни условия, да може да бели картофи и да ги готви, а мен да може да ме обича заради големите очи и богатата душевност.
В края на краищата и това е нещо, а да не забравяме, че все пак умея да варя рохки яйца.
