особености на баровете

Добавено в Други

Добави към моето меню

Класификация и особености на баровете
Както повечето постижения в съвременния живот, барът е резултат от непрекъснато развитие и постепенни промени.

Американският бар

Отново нещо американско? Въпросният американски бар се разпространил из много места извън Америка. Първият бар в модерен Париж отворил врати през 1886 (собственикът му е бил англичанин, французите изпитват известен дискомфорт от това); постепенно се нароили и много барове в други части на Европа. Звучи неблагодарно, но е факт, че именно Първата Световна война дава най-сериозен тласък в популярността на американския бар отсам Атлантика. Американските войници, с присъщата им толерантност към различията, искали да бъдат обслужвани така, както са били свикнали до този момент – в заведенията, с напитките и по начина, по който са го правели в родната им държава. Няма данни дали са били докарвани и войнишките майки, за да допълват милата картинка.

Явно тук му е мястото да обясним какво по дяволите му е толкова скъпоценното на американския бар. Явно задачата не е лека, понеже той все пак е най-скъпоценен за самите американци и не чак дотам за останалите неуки консуматори на ниско- и високоалкохолни напитки. Все пак ето ви едно що-годе задоволително обяснение – това е място, на което се приготвя и сервира богат избор от специфични американски напитки. За тези от вас, които си мислят, че логическото ударение в предишното изречение е върху думата “американски” – грешите, милички, ударението е върху правилната дума – напитки! Този бар е място, в което се набляга само и единствено на пиенето – сега разбирате ли защо е било изключено да видите традиционен българин в подобен бар, където няма как да си изяде салатата с няколкото ракии? В американските барове има и изключения като например т.нар. “snack bar”, но в обособено място за пиене дори и на лекото хапване не се е гледало с добро око.

Следват въпроси за напреднали – къде да открием американски бар и по какво да го познаем? Освен че е най-лесен, първосигналният отговор “Американският бар е в Америка!” не винаги е правилен. Можете да го намерите из много места по земното кълбо (независимо дали е обособен или е част от хотелски комплекс например), а ще го познаете по това, че е луксозно обзаведен – нали американците все пак трябва да се чувстват като у дома си! Случва се дори в този вид барове да е обзаведен и с пианист, който – според възможностите си – се грижи или за вашето настроение, или за своя инстинкт за самосъхранение. При всички положения обаче забавлението е гарантирано.

Елементи

Сега вадете тетрадките и химикалите, за да запишете:
Най-често барът се състои от бюфет, като пред него (ако е бюфетът е кръгъл – около него) са разположени столчета с високи крака – щъркели. В зависимост от типа обзавеждане на помещението тези столчета може да покриват широкия диапазон от наколни табуретки до луксозни фотьойли. Освен това част от помещението може да бъде обзаведена с ниски масички, покрай които клиентите са седнали (най-често – полегнали) удобно, а за да е пълно удоволствието на разплутите самодоволни търтеи, покрай тях в бръснещ полет периодично минава забързаният злощастен барман, а зад тезгяха на бара периодично се разнася звън на счупено стъкло, следван от думи, които само от благоприличие няма да споменем тук.

В зависимост от големината на помещението барманът може да има един или няколко помощници, но – важно е да знаете, че в американските барове персоналът е от бармани, които стоят не само зад тезгяха, а щъкат наляво – надясно и обслужват клиентите из цялото заведение, а не само по-привилегированите (или по-прецаканите), които седят покрай бар-плота.

Както повечето постижения в съвременния живот, барът е резултат от непрекъснато развитие, постепенни промени и често пъти елементарни, но важни изобретения. Както и да изглежда един съвременен бар, да не забравяме, че той все пак произлиза от своите стари американски корени, дълбоко впити в единствената идея за утоляване на човешката жажда – макар и с напитки, които я впоследствие я разпалват.

Барът на кораба

Ако дотук внимателно сте чели и запомнили поне трошици от грижливо подбраната информация, вече сте обърнали внимание на факта, че американският бар може да бъде част от голям комплекс за отдих или увеселение. Има още няколко вида барове, затова нека се опитаме да ги подредим, доколкото това е възможно
– хотелски бар
– ресторантски бар (аперитив)
– кабаре/нощен бар/бар с танци/дискотека
– дневен бар/еспресо бар/бистро
– вино бар/бирария/млечен бар/сладоледен бар/снек бар
– сезонен бар (на плажа или до басейна)
Нарочно не споменаваме един много важен вид бар, за който тепърва ще говорим. Става дума за бара на луксозните кораби, които пътуват по маршрути между отдалечени пристанища или просто извършват обиколки из моретата и океаните на земното кълбо за удоволствие на многобройните пътуващите в тях (и не на последно място – на собствениците на корабите). Тези луксозни плаващи хотели имат огромно влияние в развитието на уменията на персонала. Няколко години опит в бара на такъв кораб е означавало гаранция за способностите и уменията на бармана. На борда на корабите се сервира огромно разнообразие от коктейли и чисти питиета, което говори за това, че закалените в подобни условия бармани притежават поне две свойства – богат наръчник международни рецепти и уникални способности на

Съвършенство при смесването

Освен всичко друго, присъствието на американските барове по подобни плавателни съдове помага за популяризирането на този тип заведение и на видовете напитки, сервирани в него. Първичният ефект от обслужването, както се досещате, за доволните клиенти означава удоволствие, а за барманите – бакшиш. Тъй като пишещият тези редове обаче никога не е бил барман на кораб (както сигурно личи), сега ще разнищим вторичният ефект от доволните клиенти – слизайки на сушата, те започват да търсят именно такива интересни и вкусни напитки, на каквито са се наслаждавали на борда. И така.

Американските барове обаче, както вече стана дума, могат да бъдат открити най-вече къде? Да проверим кой си учи уроците в движение. Отличниците сигурно вече знаете отговора, а за останалите – хотелски, ресторантски, дневни, нощни барове и дискотеки. Сега ще ви запознаем с характеристиките на всеки от тях. За по-нетърпеливите – спокойно, веднага след това идва междучасието!

Хотелският бар

Както става ясно от името, този вид бар е част от хотелски комплекс, заради което предлаганото там разнообразие от напитки е в пъти по-голямо, отколкото в традиционен бар – и това не е поради факта, че след като омеси повечко от тези видове, експериментаторът може за нула време и с минимум усилия да бъде завлечен до стаята си; истината е, че тъй като в хотелите обикновено отсядат гости от цял свят, те трябва да могат да намерят своята напитка, за да се почувстват един вид у дома си. Помните американските войници, нали? Тук е същото.

Така. Освен американските напитки (името все пак задължава!) в тези заведения се сервират аперитиви, ликьори, високоалкохолни напитки, вина и т.н. Няма закон за местоположението на бара в хотела, но най-често можете да го намерите непосредствено до фоайето. Предназначен е най-вече за гости на хотела и за клиенти на ресторанта, но ако не ви допуснат или ви изгонят оттам, причината надали ще бъде, че не спадате към някоя от горните две категории.

Големите градове, големите летища и т.н. приемат гости от цял свят, което създава незабравими моменти в живота на барманите. Най-често персоналът на тамошните барове говори няколко езика и знае до най-дребните детайли кои са актуалните в момента коктейли – и естествено, техните рецепти. От само себе си се разбира, че трябва да знаят като “Отче наш” и класическите в занаята рецепти. А досега си мислихте, че е лесно, нали.

През последните десетилетия се отбелязва и сериозен ръст в броя на хотелите, които трябва да удовлетворят сериозния ръст в броя на туристите. Повечето от тях – а ако си го кажем направо, всички те – имат поне по един бар. Оттук съответно започва и сериозен ръст в търсенето на опитни бармани – и както се убеждавате, освен полезна информация за личностно усъвършенстване, този текст може да ви помогне да откриете смисъла на своя живот.

Ресторантският бар (аперитивът)

Предназначението на този тип бар е малко по-различно – тук се сервират най-вече аперитиви (питиета преди ястието, НО само по едно!!) и по-рядко – дижестиви (т.е. питиета след ястието – отново само по едно!!). Когато в ресторанта няма свободни маси, този бар е доста приятна чакалня (а ако човек се позаседи там, постепенно нуждата от маса в ресторанта отпада). Случаят описан в скобите обаче е по-скоро приятно изключение, а сега говорим за суровата практика – тъй като там се набляга най-вече на аперитиви и дижестиви, разбираемо е разнообразието именно от такива питиета. Като бяла лястовица тук – таме в менютата се появяват коктейли за кнсумиране преди или след хранене, така че ако искате да работите на такова място и да моментално да блеснете в очите на клиентите и на работодателите си, наблегнете в изучаването на техните рецепти.

Дневният бар

Несъмнено най-разпространеният тип бар след хотелските и ресторантските. Той е отворен от сутрин до вечер и най-често е самостоятелен, т.е. не е придатък към друг вид заведение. Обикновено в подобно място хората се отбиват за да се срещнат с приятели/приятелки, да поседят час-два, и ако вече не се е случило непоправимото (т.е. вече нищо друго да няма значение), да се приберат поживо – поздраво, тъй като за бога, какво правим, все още е светло. Барове от този тип има навсякъде – все пак необходимостта от заведения именно от този тип също е навсякъде. Обстановката в тях се приспособява към тази на околните сгради, т.е. може да бъде от “условия, максимално близки до бойните” – евтина топла водка в пластмасови чашки, до разточителен лукс – тук оставяме сами да си дадете пример. В повечето от тези заведения питиетата по нищо не отстъпват на тези, сервирани в по-луксозните им братя – тук обаче са най-застъпени националните и местните специалитети. Изборът от предлагани напитки се изчерпва с думата “всичко” – кафе, чай, бира (наливна и бутилирана), безалкохолни напитки, минерални и трапезни води, най-различни аперитиви, вина и високоалкохолни напитки. В зависимост от вида и размера на дневния бар там може би ще откриете и разнообразни коктейли и дижестиви – с една дума, наистина всичко.

Барманите в дневните барове имат нелеката задача да са наясно с питиетата, разпространени в национален и международен мащаб, което означава да познават не само съответните напитки, а ако са коктейлни – техните съставки и начина на приготвяне и поднасяне. Ако смятате да ставате барман в подобен бар, още отсега се подгответе да изчетете поне няколко питейни енциклопедии..

Кабарето – Нощният бар – Дискотеката

Баровете от този тип обикновено отварят вечер и работят през цялата нощ. От началото на осемдесетте години обаче кабаретата и нощните барове постепенно се отдръпнаха встрани, за да направят път на дискотеките (дори и най-вече поради икономически причини). Главната цел на дискотеката, разбира се, е увеселението, но това в никакъв случай не означава, че барът в нея е на заден план. Сервираните там напитки покриват диапазона от безалкохолни, бири, вина, шампанско, сложни коктейли.

Тъй като посетителите на част от дискотеките са млади хора (често пъти – непълнолетни), за барманите там е добре да имат подръка рецепти за безалкохолни или слабоалкохолни коктейли. От съществено значение е светкавичната бързина при приготвянето и поднасянето на питиетата – все пак там персоналът разполага само с няколко часа, през които трябва да обслужи голям брой клиенти. За тези от вас, които искат да впечатлят другия пол с изявите си зад бар-плота – за предпочитане е да го правите в хотелски, ресторантски или дневен бар, в дискотеката рядко ще имате време дори да си измиете ръцете.

Вино – барът

Нарастването на популярността на виното логично води до нарастване популярността и на вино-баровете. Най-често там се сервират – на чаша или на бутилка – най-масовите вина, които не са особено скъпи (не забравяйте обаче, че винаги има изключения, т.е. всяко стадо си има мърша). Вината, предлагани в тези заведения, са от най-известните страни – производителки на вино, а към питието можете да получите блюдо с местни или вносни сирена – а по възможност, и други уместни гарнитури.
Персоналът на вино-баровете трябва да е запознат подробно с видовете и реколтите вина – най-малко с местните такива. Важно е да имат познания и за евентуалното смесване на различните вина – никога не е сигурно какво точно ще поиска да пие клиентът/клиентката. Да обобщим – най-важните две професии, които трябва да съвместяват тези бармани, са тази на сомелиера (странна дума) и тази на коктейл-бармана (още по-странна дума).

Бирарията

За всекиго е очевидна все по-нарастващата популярност на бирариите. Най-често това са места, където можете да се насладите на почти всякаква бира, била тя наливна или бутилирана. Обикновено в големите градове се срещат заведения, в които можете да откриете поне стотина марки бира – местна и вносна. Какво повече?!
Необходимите познания за бaрманите се свеждат най-малко до: различните видове чаши за различните бири, температурата, която трябва да има сервираната бира, начинът на нейното наливане в чашата. Мъките на барманите в бирариите не свършват дотук – важно е да се знае, че тези заведения предлагат и високоалкохолни питиета, т.е.те трябва да отбират и от това?

Съвет към експериментаторите – бармани: не смесвайте различни марки бира, моля ви!
Съвет към експериментаторите – консуматори: не смесвайте повече от три вида марки бира в стомаха си, от третата нататък няма да усетите кой-знае каква разлика между тях, а ефектът (особено на сутринта) винаги е един – по-скоро поразяващ, отколкото поразителен.

Барът на плажа – край басейна

Става дума за открит бар – в най-добрия случай той има импровизиран покрив (за да предпазва по-скоро от директните слънчеви лъчи през деня, отколкото от т.нар. неблагоприятни атмосферни явления, като например проливните дъждове, градушките и т.н.). Поради тази причина този тип бар е характерен за южните страни, в които, както знаем, през лятото е доста топло, телата са леко облечени, душите са леко настроени? Стоп! Първо работата, после удоволствията. Както вече стана дума, в някои от случаите тези барове са постоянни постройки, в други – сезонни. Големите луксозни хотели, разположени по крайбрежията, често пъти глезят своите гости в подобни барове. По принцип тяхното работно време започва преди обед и завършва след залез слънце. Най-често тези барове (т.е. техният персонал) изнасят на крехките си плещи цялата лудница покрай забавленията на открито – както се казва, лесно нема.
Там се сервират главно коктейлни напитки, а ако имате желание да изпиете нещо по-екзотично, може да получите питие в черупка от кокосов орех или издълбан ананас (след което, разбира се, да запазите за себе си амбалажа).

Освен здрави плещи, персоналът на тези барове трябва да притежава и да използва задълбочените си познания най-вече в областта на миксирането на напитки. Посетителите на такива заведения не са само традиционните капризни клиенти на луксозните хотели, а и традиционните още по-капризни клиенти на лъскавите SPA центрове (за любознателните – SPA идва от латински език и е съкращение от “sanum per aqua” или “здраве чрез вода”). Самите заведения обикновено се намират непосредствено до входовете/изходите на басейните и сервираните тук напитки са доста различни от предлаганите в баровете на плажа. Вместо класически коктейли са предпочитани “дълги” напитки – независимо дали са чисти (поднесени с много лед) или смесени. Самите барове са отворени за клиенти през деня и затварят в престъпно ранен час – уви, нашите и техните представи за доволни клиенти се разминават, което в краткосрочен план не е в полза на окъснелите любители на напитки… Хората, които работят зад бара, обикновено са млади и емоционални и го правят по-скоро от “любов към спорта”, отколкото за трупане на начален капитал или изграждане на кариера. Все пак обаче идеята на баровете на плажа не е да бъдат важен източник на оборот, а да бъдат по-скоро глезотия за клиентите.