Синдромът на големия град
Добави към моето меню
Синдромът на големия град – едно ново заболяване
То е характерно само за западните общества и най-вече за тези в период на преход.
Синдромът на големия град на практика е характерен за всеки, който живее в него, смятат специалистите. Според статистиката 95% от гражданите живеят в големите градове. Техните предци обаче всъщност са водели съвсем различен начин на живот – често те са били жители на селата, където с векове начинът на живот е бил съвсем различен.
Селският бит е бил прост и хармоничен: ставаш с изгрева, работиш, постоянно се намираш в движение на чист въздух, виждаш резултатите на своя труд.
Краят на цялата тази идилия започва с изобретяването на електричеството. Изкуственото осветление нарушава естествения начин на живот – вече може да се работи на няколко смени, а много хора започват да работят през нощта. Работата на смени несъмнено позволява да се ускори индустриализацията – градовете нарастват с невиждани преди това темпове.
С течение на времето все повече хора се превръщат в социални единици, част от нещо много по-голямо, което отделната личност рядко може да възприеме в неговата цялост.
Като резултат от този начин живот се повяват и нови заболявания, най-разпространените от които безспорно са хроничната умора, агресивността, депресията и чувството за самота.
Информационното претоварване
Визуалната преса
– това е изобилието от реклама, знаци или просто натрапчиви детайли, привличащи вниманието. Човек рядко се чувства в безопасност дори когато си е у дома – еднотипните многоетажни жилища са вредни за човешката психика, смятат специалистите. Според тях постоянното повтаряне на еднакви геометрични елементи (главно в квадратно-правоъгълна форма, които не се срещат в природата в чист вид) започват бързо да измъчват психиката. Като последствие на всичко това се появява и синдромът на хроничната умора, а изобилието от визуална информация често предизвиква и агресивност.
Аудиалната преса
– дългочаканата тишина, времето от 2 часа през нощта до изгрев слънце. Ако, разбира се, ни провърви и не се включи чужда сигнализация и сме случили на тихи съседи. Някои източници на звуци заслужават особено внимание: например телевизорът или радиото, които най-често и най-дълго атакуват съзнанието на съвременния човек. Независимо дали ги намираме полезни или вредни, те водят до информационно претоварване, а то води само към едно – преумора и стрес. Затова човешката психика си е изработила свой защитен механизъм: опитва се да игнорира всичко, което не засяга най-близкия кръг. Възрастните хора често казват: “Ще умреш на улицата и никой няма да ти обърне внимание!” Именно така работи механизмът на жителя на големия град.
Тактилна (допирна) преса
– така условно може да се нарече много ограниченото лично пространство на жителя на града. Според статистиката човек се нуждае от 3-4 пъти по-голямо жизнено пространство, отколкото това, с което той разполага в градски условия. На работата, в градския транспорт, у дома – всеки редовно нарушава нечие лично пространство. А раздразнението от това се натрупва постепенно и са проявява като изблик на една немотивирана агресия, насочена към близки и непознати.
Емоционалният провал
Симптом: самотата.
Само в големия град може да почувстваш на гърба си каква е да си самотен… в тълпата. Самотата може да възникне дори в обкръжението от множество приятели. И никой не може да бъде набеден като виновен за това – на приятелите може да се разчита, но най-вече в екстремни ситуации. Откровените и лични разговори все повече намаляват, защото човек все не намира време за тях, а предпочита да се ограничи с това, което самият живот му налага да върши всеки ден. Ние изразходваме огромно количество енергия за “контакти по работа”. А когато усетим необходимостта просто да поговорим с някого, логично установяваме, че няма с кого.
Симптом: редовната депресия.
Една от причините за нея са нашите натрапничави жизнени стериотипи от типа на: трябва да си преуспял; трябва да изглеждаш добре; ако си толкова умен, защо си толкова беден? Животът непрекъснато се променя, а с него и приоритетите, смятат психолозите. На една възраст трябва да се направи едно, на друга – друго. Сили се изразходват и за изпълняването на “чужди” задачи, а за своите собствени не ни достигат нито сили, нито време, нито желание.
Какъв е човекът в градската среда?
С хронична умора и хронична депресия, постоянно чувстващ се самотен и потиснат, агресивно реагиращ на обкръжаващите го, с неопределени цели, старателно опитващ се да улови “модните направления” във всички сфери на живота – от избора на дрехи до избора на професия.
Начините да се излезе от това положение не са много, но ги има. Психолозите ги определят чрез няколко думи:
“Буржоазен”
Европейците вече все по-масово отминават този синдром – те масово започват да се заселват в предградията и използват града като “офис”. За съжаление, това не е по възможностите на всички. Затова и обществата като цяло продължават да страдат от синдрома на големия град.
Рационален
Той е най-икономичният, но и най-трудоемкият. Опитайте се да си изработите строго разпределение за деня, по-често да сте на чист въздух, да не прекалявате с нощния живот и да ставате по-рано. Организмът постепенно се връща къмгенетично заложения му ритъм.
Футуристичен
Ако ви се струва, че ви гади дори само от думата “природа” и “не можете да живеете без града”, то вие може би сте преходният етап от селския към градския човек и синдромът на големия град е неизбежен. Не се притеснявайте, шегуват се психолозите, след 3-4 поколения всичко ще се оправи.
На практика всичко тръгва и опира до манталитета на т.нар. западна цивилизация. А доказателството за това е просто – мегаполисите в Далечния Изток са много по-пренаселени, но жителите им нямат същите проблеми. Обяснението е в съвсем различната структура на източното общество. Там никога не е съществувала – нито преди, нито сега – практиката на индивидуализма. В тези общества от поколения съществува строга йерархия и подчинение на по-вишестоящия – и на работо място, и в семейството. По този начин и отговорността за всички действия не е индивидуална, а колективна.
Благдаря на здраве.бг
