Богините живеят във всяка жена
Добави към моето меню
В древността на Олимп са живели 12 бога, 6 мъже и 6 жени е началото за родословието на Олимпийските богове.
И тези богове са извършили странно пътуване в древността, защото елинските богове станали и римски богове … но с други имена …
Прекарах моята пролетна ваканция в подножието на Олимп, на брега на морето. Попаднах в една странна седмица изпълнена с много събития – последния ден на Карнавала и началото на постите, за чистия понеделник, когато е празника на хвърчилата.
Няколко дни аз гледах и възприемах света, вечер заспивах уморена от емоции и възприятия.
Олимп е красива планина гледана отдалеч и е страшна, ако тръгнеш да я изкачваш, горе на стръмния връх има място само за няколко човека. Това е дома на олимпийските богове, обвит в облаци.
Идеята за това представяне на древните елински и римски богини дойде когато откъсвах лаврова клонка в долината на река Пеней и си спомних легендата за Дафне. Тя помолила баща си, бога на реките Пеней, да я превърне в храст, за да се спаси от любовта.
Легендата е много красива, трагична …
Бог Ерос улучил с една от стрелите си Аполон, задето му се бил подаграл и Аполон се влюбил безумно в Дафне, а тя само тичала, тичала колкото се може по-далеч от неговата любов.
Това ли е наказанието на несподелената любов?
В отчаянието си Дафне потърсила спасение при баща си, който я превърнал в лавров храст … След това Аполон бил изобразяван с лавров венец, по-късно лавров венец била наградата на победителуте в олимпийските игри.
Тогава се замислих и осъзнах, че елинските богини са носители на вечните женски качества и днес богините живеят в нас, в обикновените жени. Въпрос на избор е на коя богиня искаме да приличаме, какво и как ще вземем от нейния образ и каква да бъде нашата съдба.
Артемида (в Древен Рим – Диана) е богинята на лова и Луната
Изобразяват е като ловец с лък, който не пропуска целта и е покровителка на дивите животни.Царството на Артемида е дивата местност Она.
ДИАНА е древно италийско божество, дъщеря на Юпитер и Латона, сестра на Аполон, непорочна богиня на лова, луната и нощните вълшебства. Придружена от диви животни, с лък и колчан стрели, бродела през гори и планини, заедно с планинските нимфи. Закриляла младите неомъжени жени и безпощадно наказвала смутителите на моминската непорочност.
Атина (в Древен Рим – Минерва) е богиня на мъдростта и войната,
покровителка на града, назован на нейното име. Атина е покровителка на многобройни герои. Много често е изобразявана с доспехи, защото е била известна и като превузходен стратег.
Минерва е староиталийска богиня на мъдростта, изкуствата и занаятите. Любима дъщеря на Юпитер. Според преданието, била родена без майка, като излязла блестяща с красотата си, в пълно въоръжение от Юпитер, след като Вулкан разцепил главата му. Минерва закриляла смелите и разумни герои.
Хестия (в древен Рим – Веста) е богиня на домашното огнище
От Олимпийските богове тя е най-непознатата, но тя е богинята на домашното огнище и нейн символ е огънят, който гори в домовете и храмовете.
ВЕСТА е дъщеря на Сатурн и богинята Опс (Рея). Веста била староиталийска богиня на домашното огнище и чистотата на семейния живот. В нейния храм на римския форум горял свещен огън, който бил донесен заедно с култа й от Еней. Този огън бил символ на благополучието на римската държава. Над него бдяли денонощно жриците-весталки, защото угасването му се считало за най-лошо предзнаменование. От този огън пренасяли в новите селища и колонии. По-късно Веста била отъждествявана с богините Телус (Земята), Кибела и Рея.
Богините девственици са символ на женската независимост. За разлика от другите обитатели на Олимп те не са склонни да обичат. Емоционалната привързаност не може да ги отклони от това, което те смятат за важно. Те не страдат от любовна мъка, от несподелена любов. Като прототип те се явяват изражение на потребностгта на жената да бъде самостоятелна и отдадена на значимите за нея цели.
Артемида и Атина олицотворяват целеустремеността и логическото мислене и са ориентиране към постигане на целите.
Хестия е прототип на интроверсията, вниманието насочено към вътрешния свят, към духовния център на женската личност.
Тези три богини разширяват нашата представа за такива женски качества като компетентност и самостоятелност. Тези качества са присъщи на жените, които активно се стремят към постигане на собствените си цели.
Втората група това е групата на уязвимите богини – Хера, Деметра и Персефона.
Хера (в древен Рим – Юнона) е богиня на брака.
Тя е съпруга на Зевс, върховния бог на Олимп.
Юнона първоначално била етруско божество, а по-късно като италийска богиня, станала римско съответствие на гръцката богиня Хера. Юнона била дъщеря на Сатурн и Опс (Рея), сестра на Церера, Плутон, Веста, Нептун и Юпитер, на когото била и съпруга. Юнона била богиня на брака, съпружеската любов, покровителка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките, покровителка на Рим и римската държава. В нейна чест бил издигнат храм на Капитолийския хълм. В градската крепост, където била монетарницата на Рим, се грижели за свещените й гъски, които предупредили с крясъка си римляните за нападението на галите и така спасили града.
Деметра (в древен рим – Церера)
е богиня на плодородието и земеделието. В митове специално внимание е отделено на Деметра като майка.
Церера е дъщеря на Сатурн и Опс (Рея), сестра на Юпитер, майка на Прозерпина, богиня на плодната земя и земеделието, законодателка, покровителка на мира и брака. Свещеното й цвете бил макът, като символ на съня и смъртта, заради скръбта по дъщеря й, която била отвлечена от Плутон в света на мъртвите.
Персефона (в древен Рим – Прозерпина)
е дъщеря на Деметра. Древните елини я наричат още “Кора” – девойка.
Прозерпина е богиня на природата, плодородието и след като била отвлечена от Плутон – царица на подземния свят. Дъщеря на Юпитер и Церера, съпруга на Плутон.
Тези три богини олицотворяват традиционната роля на жената като съпруга, майка и дъщеря. Като прототипи те са ориентирани към взаимоотношения, водещи до цялостно преживяване и благополучие във връзката, т.е. те са посветени на значимата връзка. Те изразяват потребността на жените от здрава връзка и привързаност. Тези богини се настроени за околните и затова са уязвими. Те страдат. Те са насилвани, похищавани, подтискани и унижавани от боговете-мъже.
Когато са се разрушавали техните връзки тези богини са се чувствали оскърбени в своите чувства и се държат като обикновени жени, които обичат и могат да бъдат наранени. И всяка от тях в края преодолява своето страдание. Техните истории дават възможност на жените да разберат приридата на собствените си емоционални реакции при загуба на любимия и да намерят сили в себе си да се справят с душевната болка, за да продължат.
Афродита (в древен Рим – Венера)
е богиня на любовта и красотата. Тя е най-прекрасната и неотразима богиня. Тя единствена е в третата категория – на алхимичните богини. Афродита е имала много романи и като резултат много наследници. Тя е олицотворение на еротичното привличане, сладострастие, сексуалност и стремеж за нов живот. Тя стъпва в любовни отнощения по собствено желание и никога не се оказва в положението на жертва.
По този начин, Афродита съчетава в едно самостоятелноста на богиня-девственица и близкост в отношенията, което е характерно за уязвимите богини. Нейното съзнание едновременно е съсредоточено и възприемчиво. Афродита допуска отношения, които в еднаква степен засягат нея и обекта на нейното увлечение.
Прототипа на Афродита кара жените да искат и търсят във взаимоотношенията по-скоро интенсивност, отколкото постоянство, да ценят повече творческия процес и да бъдат готови за промяна и обновление.
Венера е богиня на пролетта, а по-късно – на красотата, любовта и живота. Родила се от морската пяна. Венера била съпруга на бог Вулкан и майка на Купидон (Амур). Изневерявала на Вулкан с Марс и с простосмъртни хора – Адонис, Анхиз (бащата на Еней) и още много други.
