Легенда за мартеницата
Добави към моето меню
Честита Баба Марта
На 1 март по стар българска традиция си подаряваме мартеници с пожелание за здраве и щастие.
Това е празникът, който ни разделя от зимата.
Мартеницата е може би най-старият и най-пазен наш символ. Прави се за първи март, когато започва новата стопанска година, и се носят до 9 март – църковният празник на Свети четиридесет мъченици или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и когато видим за първи път тази пролет щъркел, лястовица, кукувица или цъфнало дърво.
Традицията да се носят мартеници не е прекъсвана над 1300 години.
Най-разпространената легенда за началото й разказва за дъщерята на Кубрат и гълъба, пренесъл до Аспарух вест – бял, обагрен с алена кръв конец. Останала е заръката на Аспарух червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази нишка завинаги ще свързва българите.
На този ден всеки се закичва с мартеница. За здраве и с пожелание за всичко най-добро закачаме на най-близките ни хора мартеница. Мартеница се закичва и на къщата, както и на животните. Закичват се и плодните дървета, за да дават повече плод.
Много здраве и много щастие на всяко едно семейство.
Днес, правенето на мартеници е като останала традиция. По-умелите сами преплитат конци или плетат дантели, оформени като мартенички.
За някои жени това е призвание, за друг поминък. Но факт е, че още в началото на февруари те са на улицата и можем да си изберем мартенички, които да подарим на близките си хора.
