Устойчиво земеделие
Добави към моето меню
Промените в климата са все по-очевидни. Последните факти са горещата вълна в Западна Европа през юли 2019 и пожарите в Арктика,обхванали Сибир, Аляска и Канада. Добра новина бе това, че през юли бяха засадени 350 милиона дръвчета в Етиопия само за един ден.
Докато хората в богатите страни водят дебати дали е етично да се пътува със самолет или да се горят въглища, по-малко се говори за земеделие, лесовъдство и други начини на използване на земята, които са източник на около една четвърт от променящите климата парникови емисии.
Хората ще трябва да променят начина, по който ядат и се обличат.
Това твърдят учени, участващи в изготвянето на нов доклад на Междуправителствената комисия на ООН за климатичните промени (МККП).
Кравите и другите преживни животни отделят метан от предната и задната си част, защото ферментират храната, преди да я смелят.
“Не можем да принудим добитъка да спре да изпуска газове”, каза с ирония председателят на Асоциацията на швейцарските фермери Маркус Ритер.
Има обаче много начини земеделието да стане по-устойчиво и да щади повече климата.
Потребителите също ще имат важна роля в това, казаха пред ДПА двама от германските съавтори на доклада на МККП на ООН.
“Въпросът за използването на земята заслужава сериозно внимание”, заяви Александър Поп, който работи в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата.
“Повърхността на Земята е ограничена, населението расте и са нужни повече площи за храна и влакнодайни култури, които се използват за производството на дрехи”, каза Алмут Арнет, еколог в Технологичния институт в Карлсруе.
Увеличаващото се благоденствие обикновено води до повече консумация на месо, заяви тя, допълвайки, че използването на земята също допринася за климатичните промени заради торенето и обезлесяването.
Хората трябва да променят начина си на хранене и да ядат по-малко месо според учените.
“Завръщане към неделния семеен обяд”, каза Поп, имайки предвид старата традиция месо да се приготвя веднъж седмично като специално ядене.
Според германското министерство на околната среда 91,6 процента от наличната световна земеделска земя се използва за пасища или за отглеждане на фуражни култури.
“Ако се намали отглеждането на преживни животни, ще се освободи повече площ за отглеждане на хранителни култури и залесяване”, каза Арнет.
По данни на германското министерство на околната среда отглеждането на 1 килограм зеленчуци произвежда парникови емисии, които възлизат на 153 грама въглероден диоксид. Биоземеделието намалява тези стойности до 130 гр.
За 1 кг говеждо в атмосферата влизат 13,3 кг въглероден диоксид – при 11,4 кг при биоговеждото.
Проблемът не е само с потребителите и техните навици, но и в правителствата и тяхната политика.
В свой доклад от месец май междуправителствената комисия за биоразнообразието и екосистемите остро разкритикува земеделските субсидии.
По оценка на комисията развитите страни са похарчили през 2015 г. 100 милиарда долара за субсидии, които са потенциално вредни за околната среда.
Според Арнет потребителите обаче също допринасят за прекаленото земеделие, купувайки и изхвърляйки повече храна, отколкото изяждат.
“Аз съм по-добър човек, когато имам по-малко в чинията си.“
Елизабет Гилбърт
“Потребителите също биха могли да се запитат: нужно ли е да си купувам пет нови тениски, няма ли да ми стигне старата?“, добави тя.
При отглеждането на памук се използват пестициди и много вода.
Прекалената употреба на химикали и вода също има връзка с парниковите газове. Според изследване на базирания в Женева Международен търговски център (МТЦ) върху памука и климатичните промени торовете са важен източник на диазотен оксид – газ, който играе роля за глобалното затопляне.
В добавка към това са нужни и въглеродни горива за работата на помпите, които напояват памуковите полета.
Според МТЦ, който е съвместна структура на ООН и Световната търговска организация, земеделието и стопаните, занимаващи се с отглеждане на памук, също страдат от повишаването на глобалните температури и променящите се тенденции при времето.
Макар че някои страни по-високите температури може да доведат до по-добри реколти, прекалената жега има отрицателен ефект, пишат авторите. Намаляващите количества вода и все по-непредсказуемите валежи също пречат на земеделците.
“Веригата на стойността на памука едновременно допринася за климатичните промени и е изложена на риск от тяхното въздействие”, се казва в доклада на МТЦ.
ДПА / БТА
