Празниците през декември

Добавено в Празници

Добави към моето меню

4 декември – ВАРВАРА, ЖЕНСКА КОЛЕДА, СВ. ВМЧЦА ВАРВАРА

Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват.
Празнува се за здравето на децата и стоката.
В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник – женска Коледа, защото в него участват само момичета.
Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят “за баба Шарка”.
За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Именничките посрещат гости през целия ден.
В образа на светицата Варвара се откриват много предхристиянски черти; в известен смисъл тя персонифицира болестите чрез външния си вид и част от фунсциите си. От друга страна тя символизира плодородието, покровителствайки домашните животни, здравето и брака. В това отношение св. Варвара е близка до св. Екатерина и въобще – до народните представи за християнските женски божества. Двойствеността на нейния образ обаче е значително по-засилена, защото празникът й “попада” в ярко изразената гранична зона, когато “денят се изравнява с нощта”. тези представи обуславят амбивалентността на обредните практики: омилостивяване чрез житна жертва на хтоничното начало и осигуряване на плодородна година (в природен и социален план).
Тук, както и в по-голямата част от народния ни календар, се преплитат отношение към тайнствени езически божества и към християнски светци. Обредите имат важна защитна роля, но и гадателна, и женитбена насоченост. Самият празник е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.

5 декември – САВИНДЕН, СВЕТА САВА, ПРЕП. САВА ОСВЕЩЕНИ
В българските представи Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата. Някъде честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). познат е също израза: “Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява” .
В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
Преди изгрев слънце момите пресяват брашно през наопаки обърнато сито. По време на пресяването присъства възрастна жена, с която момата води обреден диалог. Неговата роля е да се изпълни желанието за сполучлива женитба на девойката.
За здраве и плодородие жените раздават и питки. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол.
Основната част от обредността на Савинден може да се определи като женска . Ясно се налага народната представа за светеца-Андрогин; неговата двойствена природа определено клони към женския облик. Тази същност е детерминирана не само от роднинството – сестринство със света Варвара, но и от ситуирането на празника в период на преход към зима.
Практически в обредно отношение празникът “дублира” този на Варвара. Същността на персонажите е еднаква; връзка с хтоноса, болестите, отвъдния свят на мъртвите и едновременно с това плодородието, закрилата на плодовитостта. Можем да определим функциите на ритуалните практики (и изобщо на честването) като продуциращи, подготвящи следващия аграрен и социален цикъл и главно – неговото благополучие.
В същото време обредите “закрилят” стопаните от вредоносното действие на злите сили.

6 декември – НИКУЛДЕН, РИБНИ СВЕТИ НИКОЛА, СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ
Това е един от големите празници в българския народен календар. Той е в чест на светеца – покровител на водите, който пази хората от потоп и удавяне. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят (рибите, юдите, самовилите, халите, демоните). Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят (мъртвите) – на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола.
В народните представи той е крилат момък с изключителна физическа сила, летящ над моретата и бдящ над моряците и рибарите. Другаде пък го изобразяват като старец с дълга бяла брада – такава е и християнската иконографска традиция. Вярва се също така, че св. Никола е патрон на търговците и кираджиите; помага на младите хора да се оженят.
Най-важното място в празника заема трапезата в чест на св. Никола. На нея задължително трябва да има прясна риба, главно – шаран. Рибата се пече увита в тесто, а ястието се нарича рибник. Шаранът се пълни с булгур, ориз, стафиди и орехи. Опичат се също и обредни хлябове – света Петка и свети Никола. Цялото семейство сяда на трапезата, а свещеникът я прекажда и после отрязва и взима опашката на рибника. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над трапезата.
Трапезата не се вдига цял ден; семейството остава край нея, пеят се трапезни никулски обредни песни. Преданията гласят, че св. Никола спасил една гемия от потъване като запушил дупката й с шаран. Затова на трапезата той трябва да бъде основното ястие (останалите гозби задължително са постни – сърми, чушки, фасул, царевица; текат Коледните пости).
След обяда на мегдана се извива обичайното хоро, наричано някъде сглядно; на него се хващат всички моми, на които предстои женитба.
В някои райони в деня на св. Никола се извършват обичаи и обреди, наричани светец, служба, наместник, оброк или курбан. В тях св. Никола приема функциите на семеен или родов закрилник, стопанин-пазител на дома, семейството и имота. Обредното събиране и угощение става вечерта и на него са поканени всички роднини, но обикновено само мъжете. В случаите, когато св. Никола е патрон на селото, се коли курбан – бик или теле и трапезите се нареждат върху кърпи на земята. Тогава присъстват всички.
Много тържествено посрещат деня на св. Никола и именниците.

9 декември – АННА, АНЬОВДЕН, СВ. АННА ЗИМНА, ЗАЧАТИЕ НА СВ. АННА
Св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците. този ден е и празник на врачките, вещиците, омайниците.
Св. Анна е и майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците.
В нощта срещу празника магьосниците могат да примамват чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че тогава черните магии “хващат”. Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат зътворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.
Всички стопани следят кой ще влезе пръв в къщата им; ако е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, ако е жена – женски. Момите посаждат пшеница в гърне и натопяват клонки от вишна или ябълка във вода. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят, значи момата ще се омъжи през следващата година.
Гости посрещат именничките.
Със зимния празник на св. Анна са свързани и празниците на св. Спиридон (12 декември) и на прор. Даниил (17 декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново.
В деня на св. Спиридон жените месят колаци и ги раздават за здраве и бъдещо благополучие (житна жертва). На 17 декември празнуват всички жени, които още раждат и имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината. И двата празника, подобно на Аньовден, са женски, в същността си са честване на женското, плодотворящото начало. Целта им е да осигурят щастлив преход и успех в новия годишен цикъл.

20 декември – ИГНАЖДЕН, СВЩМЧК ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ
Според българската традиция най-важният обичай на Игнажден е полазването, идването на полазника. Още от предния ден стопаните са си избрали добър и имотен човек, когото с бъклица са поканили на гости. От сутринта най-възрастната жена приготвя обреден хляб, сготвя постни яденета за обяда. Когато полазникът дойде, първо отива до огнището, бърка с пръчица в него, разръчква жаравата и изрича благословия: “Колкото искрици, толко пиленца, яренца, теленца, дечица, най-вече мед и масло и бела пшеница в тая къща!”
Отговарят му: “Амин, дай, Боже!” После всички тържествено сядат на трапезата.
Вярва се, че от Игнажден Божията майка се замъчила и ражда своя син Христос в коледната нощ. В някои райони смятат, че от Игнажден започва новата година, “зимното слънце започвало да се събира, та да си иде от нас, оти ишло лятното…” Някъде е прието, че от този ден започват Мръсните дни и траят до Нова година (Сурваки); затова спазват редица забрани.
Празникът се чества и от именниците.
Обредността на Игнажден е свързана с предхождащите и следващите го празници през зимата. Главната представа, която я характеризира, е тази за период на хаос, за прелом и преход към нещо ново и различно. Тези езически в същността си вярвания се разпростират и върху християнската митология: започват болките и мъките на Богородица, която ще роди новия бог (млада бога).
Част от обредността на прехода съставляват и гаданията за плодородие. Според това какъв е полазникът се очаква добра или лоша стопанска година. Тук практицизмът на българина “ппометя” традицията, правейки предсказанието “програмируемо”. Предварителната хокана на полазника обаче не намалява стойността на обичая, а по-скоро го узаконява, стабилизира го, правейки го неразделна част от зимната коледна и новогодишна обредност.

margaritta