1 април, ден на шегата
Добави към моето меню
Ден на шегата, 1 април
Светът е оцелял, защото се е смял!
“Хитър да си, да се не лъжеш, ама и да не лъжеш”
“Светът е оцелял, защото се е смял” е мотото на на Дома на хумора в Габрово, сътворено е в стих от Радой Ралин
“Лъжи ме да те лъжа, да минава времето”
Днес, на 1 април, хората се забавляват когато успеят да излъжат някого и не се сърдят, ако се окажат те излъганите. В българските традиции няма специален ден, но надлъгването има свои традиции и правила.
“Лъжовен свете, греховна душо, я стой, послушай що ща ти кажа”
“Лъжата върви напред, а истината – след нея” – народна поговорка
“Всеки лъжец си има слушатели”
“Ожени ме, мамо, на чуждо село, честно да се хваля”
“От половин кило риба изкарал три кила хайвер” – подигравали се на лъжливото самохвалство.
“Който дроби лъжи, в паницата си ще ги намери”
“ъжецът само първата година се радва на лъжите си”
“Който обича да лъже, той обича и да краде”
Традицията да се лъжeм законно на определен ден е на повече от две хиляди години. Корените на обичая са в римските празници в края на март, с които се отбелязва идването на новия сезон.
Според някои етнолози празникът е свързан с климатичните промени в края на зимата и началото на пролетта, когато природата се шегува с хората, неслучаен е израза “мартенско време”. Специалистите нямат категоричен отговор на въпроса откъде е дошъл празникът и как е отбелязан за първи път.
По мнението на западноевропейските историци
Първи април е обявен за Ден на на лъжата
от бургундския херцог Филип през 1466 г. Идеята за това му е подсказана от неговия шут, който преценява, че е добре да има поне един ден през годината, в който придворните да казват истината на своя владетел, без това да им коства живота.
Други изследователи са на мнение, че празникът е узаконен от Шарл IX през 1564 г. Дотогава настъпването на новата година се отбелязва на 1 април, но монархът въвежда Грегорианския календар и празникът се премества на 1 януари. Старата дата става повод за шеги, а онези, които отказват да приемат януари за начало на годината, са обект на присмех, повече или по-малко злонамерен.
Така постепенно Първи април се утвърждава като Ден на лъжата и столетие по-късно вече е достатъчно познат и в останалите европейски държави. Чрез империалната политика на Великобритания и Испания той започва все по-често да се отбелязва и в американските колонии.
В българската етнология надделява мнението, че у нас празникът води началото си от славяните. Те наричат април “лъжетрев”, тъй като именно през този период резките промени на времето попарват първите цветя.
Класация на Най-опашатите шеги
Традицията медиите да пускат първоаприлски шеги има дълга и славна история. Американският музей на шегата е съставил класация на десетте най-добри първоаприлски измислици, (Beitbart.com). Те са оценявани по няколко критерия. Сред тях са известността, нелепостта и броят на измамените хора.
1. Швейцарците берат спагети по алпийските склонове
През 1957 г. в тв шоу на Би Би Си е обявено, че благодарение на небивало топлата зима и на нов химикал шведски фермер е успял да прибере прекрасна реколта от макарони. Сюжетът за земеделеца, берящ макарони от дърветата, предизвиква огромен отзвук. Много хора се обаждат в редакцията с питане как могат да си отгледат дърво за спагети в двора.
2. Приспособление за цветна телевизия
Tази шега е от 1962 г. Тогава в Швеция имало само един тв канал, който излъчвал в черно-бяло. Известен експерт се появил в новините и съобщил за революционно изобретение, което позволява само с един найлонов чорап върху черно-белия екран изображението да стане цветно. Хората масово се втурнали към магазините да търсят магическия найлон, чието действие било демонстрирано в тв предаването. В Швеция първото цветно предаване е на 1 април 1970.
3. Продажбата на Камбаната на свободата.
Случката е от 1996. Американската компания “Тако”, производител на камбани, съобщава, че е закупила легендарната камбаната, с която е оповестено първото четене на Декларацията за независимост през 1776 г. Гражданите изпаднали в яростно възмущение. Най-добрата реакция обаче била на говорителя на Белия дом Майк Маккъри, чийто телефон се подпалил от запитвания вярно ли е това. Продадохме и Мемориала “Линкълн”, отговорил говорителят, но на “Форд”.
4. През 1977 “Гардиън” излиза с притурка от 7 страници, посветени на 10-годишнината от независимостта на островите Сан Серифе в Индийския океан.
Описани са уникалната природа на островите, които приличат на каменни стълбове, побити в морето, и екзотичната култура на народа. Мястото било рай на туризма. Агенциите били наводнени от желаещи да почиват на островите, понеже малцина от читателите забелязали, че всички географски понятия в измисления репортаж отговарят на определен вестникарски шрифт.
5. Хамбургер за леваци.
През 1998 г. веригата за бързо хранене “Бъргър Кинг” съобщава, че в менюто й има нов сандвич, направен специално за левичари, понеже само в Америка те са 32 милиона. Хамбургерът е същият като за десняците, но всичките му съставки – кетчуп, краставичките, марулята, са обърнати за удобство на 180 градуса. Въпреки че още на 2 април “Бъргър Кинг” пускат прес съобщение, че са се шегували, хиляди леваци си поръчвали специалния сандвич. Нещо повече – десняците пък си искали традиционния хамбургер.
Най-хубавото на първоаприлския ден е, че се е превърнал вече в световен празник, при това съвсем демократичен – всеки, който може, има право да лъже независимо от поста и институцията си.
Истински добрата лъжа трябва да е хем странна, хем достоверна, казва Алекс Бьоз, уредник на Музея на лъжата в Сан Диего, Калифорния.
Тя трябва да съдържа някакви познати факти, да е напълно възможна, макар и доста особена.
По остроумен начин тя трябва да ни накара да повярваме, че нашите знания са ограничени, да ни подиграе леко, така, че да се тупнем по главата и да си речем: “Боже, какви чудеса има по света.” Измислянето на лъжа, която да хване публиката на въдицата си, не е лесна работа, повечето “творци” се ограничават до история, която обаче е невероятна, казва още уредникът, който поддържа и сайта на музея.
Истинските майстори са малко.
С анализ на изкуството на лъжата са се занимавали сериозни мозъци. Шефът на разузнаването на британските ВВС по време на Втората световна война Реджиналд Джоунс се занимавал усилено с формулиране на дефиниция за перфектната първоаприлска лъжа.
Така стигнал до фундаменталния извод –
достоверната лъжа е равна на подвеждане плюс объркване
Първоаприлската лъжа трябва да отговаря на още едно условие – да не наранява никого.
