Димитровден е
Добави към моето меню
Според народните представи, от Димитровден започва зимата, а народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър – зима“. Според легендата, Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги.
С началото на Димитровския месец – започват зимните народни празници
Денят е известен още като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници и стопанинът се разплаща с тях. Това е и периодът, когато стопаните са можели да обърнат внимание на къщата си. Да помогнат на роднина да оправи неговата.
Така, в съзнанието на хората, Димитровден става празник на строителите.
На Димитровден започват годежите и сватбите.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците.
Трапеза за Димитровден
Преданията повеляват, че на този ден св. Димитър Солунски приспива природата, разтърсва дългата си бяла брада и от нея политат снежинки към земята. Затова стопаните прибират ралата под стрехите, за да са на сухо и подреждат дървата за огрев, а домакините правят празнични гозби.
Трапезата за Димитровден
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел ако именника е мъж и с кокошка, ако е жена.Също на масата се слага варена царевица, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
Няколко предложения какво да приготвите за празника:
Петел във вино
Яхния с телешки джолан
Уютно и вкусно блюдо, което да поднесете с чаша червено вино на семейството си в студения ден. Наздраве!
https://nashiterecepti.com/recipes/qhniq-s-teleshki-dzholan
Сиропиран сладкиш с тиква
Сочен, с дъх на есен
Мощите на Свети Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун. Празник на града днес имат жителите на Сливен, Видин, Радомир, Айтос и Болярово. Днес е и професионалният празник на строителите.
Църквата „Св. Димитър Солунски“ във Велико Търново
Всеки има своя път на подвиг и изпитание. Мъчениците, особено от III и IV в. след Христа са най-често от армията. В нея най-строго се наблюдава личното поведение и най-лесно се откриват християните. Те са отказвали да изпълняват церемониите за почит на езическите богове. Така са декларирали своята вяра в Христос и животът им е бил отнеман. Много са безимените християни, загинали за вярата. В църковния календар на 2 септември се честват хиляди мъченициq пострадали в Никомидия. Така че, мъчениците са много, но сред тях изпъкват Св. Димитър и Св. Георги. Те са точно от ранния IV в., при управлението на император Диоклециан, характеризиращ се с най-големите гонения в ранната история на църквата. Св. Георги пострада в Никомидия – източната столица на империята, а Св. Димитър – в Солун. Разказва Доц. д-р Павел Павлов за живота и делата на светеца в интервю за БНР.
Св. Димитър да се застъпва молитвено и да дава здраве и сили на всеки един от нас и да закриля всички на Балканите.
