Последни Рецепти
Последни Статии

Еньовден

Добавено в Uncategorized

Добави към моето меню

Еньовден
празник на билките, слънцето и водата

В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън е еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач (1 юли).

За хубост и за лек са цветята-билки в българската градинка – невен, здравец, джоджен …

еньовден
Еньвден в българската традиция и обичаи
Яневден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка – много богат в обредно отношение празник, който бележи лятното слънцестоене. В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината клони към зимата: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”.

Вярва се, че който види сутрин рано при изгрев окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава или наполовина, това предвещава болест.

В нощта на умиращото и раждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало с нея.

В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана.

За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката.

На Еньовден, подобно на Нова Година и на Гергьовден се гадае за здраве, женитба и плодородие.

В Югоизточна България и в някои райони на Североизточна се изпълнява обичая Еньова Буля.

Еньовден е известен и с това, че срещу празника се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова по тъмно жените-баячки, магьосници ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Освен тях, за билки тръгват и много жени и моми – млади и стари, които берат различни треби и цветя, на първо място еньовче, от които после правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Някъде китките са толкова, колкото са хората в семейството, наричат ги на тях и ги оставят през нощта навън. На сутринта гадаят за здравето на този, на когото е наречена китката. После ги окачват някъде из къщата и през годината ги ползват за лекуване – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките.

Освен тези китки, с останалите набрани цветя и треви се прави голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване, преди всичко на хората, а не на добитъка, каквито са китките, набрани на Гергьовден, Йеремия или на Спасовден. Еньовденските билки се използват за лекуване на бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Важен елемент на Еньовден е измиването за здраве във вода (на река), лечебната сила на речната вода се обяснява с това, че слънцето “се е окъпало” в нея. Друг характерен обичай е грабенето, маменето на плода от нивите и добитъка. Той се прави и на Гергьовден, но е най-типичен за този празник, като стопанинът сам зажънва нивата си в средата или четирите ъгъла, за да я намери “житомамницата” вече “обрана”.

Източник: Календарни празници и обичаи на българите

Еньовден в българската праовославна църква
На 24 юни църквата тачи денят на рождението на Йоан Кръстител. Неговото рождение е подсказано “свише” – родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан. Българите наричат празника Еньовден (Среди лето) понеже той съвпада с лятното слънцестоене.

Митове, легенди и вяра в празника Еньвден
***
В Етъра до Габрово шразнуват Еньовден по най-интересен и запомнящ се начин – легенди и сила на природата от Габровския Балкан. Да вземем от силата и виталността на този ден

Еньовден
празник на билките, слънцето и водата

Еньовско биле
Според българско народно вярване билките достигат най-голямата си сила в нощта срещу Еньовден, 24 юни. И ако се наберат на сутринта, ще са най-здравеносни. Затова Еньовден е празник на целебните растения.
еньвден
За хубост и за лек са цветята-билки в българската градинка – невен, здравец, джоджен …

Някога българските народни лечители са познавали целебните свойства поне на 77 вида растения. Поверието е, че съществуват 77 болести, а за всяка болка има и билка. Е, имало и още една половинка “незнайна болест”. Но и за нея има лек – половин стрък трева, откъсната наслуки със затворени очи на Еньовден. Цялото познание за билките навремето владеели само посветени знахарки. Те използвали целебните растения заедно с магически заклинания. Изричали ги негласно, докато приготвяли своите отвари от билки и при самото лечение. Тези баби-баячки разкривали своите тайни едва в края на живота си единствено на дъщеря, внучка или роднинско момиче. Лечителството се смятало за дарба, която се развива цял живот и с много практика. Но заложбите добивали сила, според народното вярване, само в непорочна възраст – през моминството и в старостта. Лечителките сами събирали билките. Но никой не трябвало да ги види, когато ги берат, за да се съхранят целебните им свойства. Знахарките имали свои тайни пътеки и “находища” на лечебни треви и цветя. И на Еньовден тръгвали да събират билки в ранни зори като внимавали никой да не ги срещне.

И макар че знахарките пазели своите тайни, всички селски хора знаели по нещо за билките от всекидневната близост до природата. Затова на Еньовден, когато билките достигат най-голяма сила, извършвали цяла поредица ритуали, свързани с билките. Много разпространена е вярата, че ако на Еньовден човек се отъркаля в ливада с диворастящи треви и цветя, ще се радва на добро здраве. Смята се, че растенията са най-здравеносни рано сутрин, докато има още роса. Защото на Еньовден преди изгрева, слънцето се окъпвало в таен извор с “жива вода”, после се отръсквало и магическата здравеносна вода се поръсвала като роса. Още в зори на този ден момите излизали да берат диви треви и цветя. В някои селища заедно с девойките тръгва и една възрастна жена, която знае повече за билките. Вместо тайните заклинания на билкарите, девойките изпълнявали специални Еньовденски песни. После приготвяли венци от събраните треви и цветя като ги увивали около зелен черничев, ябълков или крушов прът. В някои райони обичаят е през такива големи венци да се провират всички – здравите, за да се радват на добро здраве през годината, а болните – за изцеление. В други райони малки венчета се окачват по вратите на къщите и се оставят там, докато изсъхнат и “изчезнат сами”. Или венецът от билки се прибира като запас от лекове. Най-търсено и емблематично за Еньовден е еньовчето. То се смята за цвете на здравето и дълголетието. Сплетено заедно с други билки, събрани на Еньовден, се нарича “еньовска китка”. Момите прибирали еньовска китка в сандъците с чеиза, за да пазят дрехите. А с вода, в която е натопена еньовска китка, жените миели косите си, за да са лъскави и здрави. Стопаните окичвали с еньовски венчета рогата на стопанските животни, за да са здрави. Земеделците пък връзвали китка от трева повет на кръста си, за да не ги боли гърбът като работят в полето. Занаятчиите окачвали китка от растението наваличе на вратите на работилниците си, за да привлича повече клиенти. Жените беряли от полето тревата метличе и правели метли, с които измитали от къщите лоши духове и болести.

Каква сила притежават билките се разкрива в много народни песни по особено поетичен начин. Ароматният босилек и до ден днешен се ползва като готварска подправка. Но народните песни разказват, че момите криели босилек в пазвите си, вместо съвременните парфюми. Зеленият пелин пък имал неустоима магическа сила да привличат ергените и да ги карат да се “вият” около момите. А момците примамвали момите като носели китка смин на калпаците. Майките на моми и ергени пък, когато не одобрявали техните избраници, търсели “билки разделни”. Някои от целебните растения се сеели навремето в моминските градини в дворовете. А в българския фолклор могат да се открият още много тайни за целебни и магически растения.

21.06.05

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории
  • Uncategorized