Етикетиране на продукти “Без ГМО”
Добави към моето меню
Знаете ли кои продукти са ГМО? По какво ги познавате в магазина? Има ли такава информация? Може ли да различите ГМО продукт от такъв, какъвто не е по цвят, вкус, текстура, аромат, с докосване…
Как да разпознаем продуктите, които съдържат ГМО?
Ако трябва да бъдем точни – продукти на пазара „Без ГМО“ (без организми с модифициран от човека геном) по-скоро не съществуват. Причината е, че хората променят геномите на организмите, с които взаимодействат, които отглеждат или опитомяват, което ги прави модифицирани. Единствената разлика е технологията, която използват, а технологията определя скоростта и ефективността на модификацията. Има разлика когато е селекция и когато…
Промени в Закона за храните (26.10.17) – Въвежда се изрична забрана за реклама на ГМО генетично модифицирани храни и на храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца
От неправителстената организация “За Земята” изнесоха данни от национално представително проучване за нагласите на гражданите към етикетирането на ГМО, извършено за тях от Маркет линкс: Близо 75 на сто от българите подкрепят въвеждането на доброволен за бизнеса стандарт, който да гарантира, че в продуктите няма наличие на ГМО и под законовия праг за етикетиране.
Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок – 78,4 на сто.
Изследването идва в момент, когато обсъжданият повече от година Законопроект за храните е на път да влезе в Народното събрание на второ четене, а в него се предвижда създаването на правила за етикетиране на продукти “Без ГМО”. Първоначалният вариант на законопроекта казваше, че такъв стандарт ще бъде уреден с наредба на министерството на земеделието и храните. Впоследствие обаче, без ясни мотиви за това, законопроектът бе променен и не включи създаването на национален стандарт за продукти “Без ГМО” (обхващащ цялата верига от фермер до потребител), а на негово място бяха предвидени добри производствени практики, които да се разработят от браншовите организации и съюзи и да се одобрят от министъра на земеделието, храните и горите.
След реакция и изпратено становище на Коалиция “България – зона, свободна от ГМО” законопроектът отново бе изменен и приет от Народното събрание на първо четене, но без да се спази основното искане на организациите – регулирането на доброволния за бизнеса стандарт “Без ГМО” да бъде с наредба, изготвена с широко обществено участие.
Публикуваното изследване показва, че нагласите на гражданите подкрепят искането на Коалицията – 82,6 на сто настояват стандартът да се разработи от всички заинтересовани страни, включително граждански организации, научни институти и др., а едва 5,8 на сто смятат, че той следва да бъде подготвен само от браншовите организации.
“Управляващите са на път да опорочат една добра идея и потребителите да могат наистина да купуват продукти без ГМО, като го гарантират с национален стандарт. Вместо това се предлага браншови организации да изработват добри производствени практики. Не става ясно кои са тези браншови организации, а сред тях има дори такива с противоположни интереси по отношение на ГМО”, коментира Ивайло Попов от “За Земята”.
От неправителствената организация припомнят, че в Германия например доброволният стандарт е уреден със закон, в Австрия и Франция – с наредби. Само в Германия 4000 продукта носят знака “Без ГМО”, което генерира продажби за над 4 млрд евро.
