Копър
Добави към моето меню
Копър
Копърът е познат и отглеждан като подправка, етеричномаслена и медицинска култура от дълбока древност.
Първите сведения за употребата му са още от Вавилон, където цар Мардукапалитина ІІ уредил градина, в която между другите лечебни растения отглеждал и копър.
Старите гърци демонстрирали своето благосъстояние, като горели ароматно масло от копър. Древните римляни вярвали, че копърът притежава тайнствена, чудодейна сила. По земите на хан Кубрат обичаят повелявал жертвената клада на бог Тангра да се пали със стръкче изсушен копър.
През Средновековието го използвали като съставка при приготвянето на любовен еликсир, а също и като защита срещу черни магии.
Днес копърът е широк разпространен във всички области с умерен климат като градинско растение или диворастящ.
В кулинарията се използва цялата надземна част на копъра. В свежо състояние нежните стръкове, нарязани на ситно са незаменима част от почти всички български пролетни блюда.
Подходящ е за подправяне на зелени салати, супи, сирене, извара, сосове, варено говеждо или овнешко месо, риба. Много добре приляга на всякакви картофени ястия – варени, пържени или печени, на зелен фасул, грах, гъби.
Kакво би бил тараторът без копър?
Важна особеност при употребата на копъра е, че не трябва да се вари заедно с ястието, за да не загуби аромата си.
Комбинира се добре с чесън, черен пипер, лук, лимон.
Цветовете на копъра се слагат в маринати, туршии, стерилизирани, кисели краставички и рибни консерви.
Семената на растението се използват в някои части на страната за подправяне на лозови сарми. Отвара от семе на копър се дава на малките бебета, когато имат колики, синът ми порастна когато беше бебе с таза вълшебна отвара
На смлените семена от копър се дължи характерният аромат на някои колбаси и месни деликатеси от района на Банско и Гоцеделчевско.
За шведите копърът е това, което е червеният пипер за нас – национална подправка.
В руската и молдавската кухня той е любим аромат за супи, салати и местни ястия.
Когато купуваме от пазара свежа копър, трябва да внимаваме да не попаднем на много сходното на него резене.
Грешката ще избегнем, ако разтъркаме между пръстите си листенце от растението. Характерният силен, аромат на копъра не може да се сбърка с миризмата на анасон или резенето.
Копърът подходящ за риба, сарми и пълнени чушки.
Нарежете на ситно 1 -2 стръка чесън и половин връзка копър.
Разбъркайте ги в купичка, посолете и залейте с растителна мазнина – най-добре зехтин. Добавете сока на един лимон или оцет на вкус. Полученият дресинг е подходяща подправка за всички видове пържена и печена риба. Може да използвате стар чесън или чесън, сушен на гранули.
Сармите или пълнените чушки ще получат неустоим аромат, ако към пълнежа добавите лъжичка семе от копър.
Пригответе плънката от половин килограм кайма, свинска или телешка, 1 чаена чаша ситно нарязан лук, по желание добавете чаша ситно нарязано кисело зеле, чаша и половина ориз.
Подправете с черен пипер и не забравяйте – 1 чаена лъжичка семе от копър. Размесете продуктите с 1 сурово яйце.
С получената смес можете да свиете сармички с лозов лист или кисело зеле, както и да напълните чушки.
Копъра като билка, какво лекува?
В народната медицина зелените части на растението, плодовете и етеричното масло от стари времена са познати като апетитовъзбуждащо, газогонно и диуретично средство, при заболявания на бъбреците и жлъчката, за понижаване на артериалното налягане.
От плодовете на копъра се приготвят отвари за болки в стомаха, безсъние, цистити, камъни в бъбреците.
Чай от семена на анасон и копър се дава на бебетата против колики. Още от първите си дни бебето може да пие лека отвара от семената вместо чиста вода. Така децата прекарват много леко периода на коликите.
Плодовете и етеричното масло се употребяват още в медицината за приготвяне на антиспазматични и тонизиращи средства.
Дезинфекционните и освежаващи качества на етеричното масло позволяват приложението му при производство на пасти за зъби и средства за освежаване на устната кухина.
Отглеждане на копър.
В сандъче на терасата или на прозиреца на кухнята на домакинята, заедно с магданоза. Когато дъщеря ми беше по-малка се шегувахме, че това са вкусните зелени букети.
В диво състояние копърът у нас се среща по крайбрежните скали южно от Несебър и край Дунав. Култивира се обаче в цялата страна.
Важно е да се знае, че високи добиви могат да се получат само от добре торени и влажни почви. Размножава се със семена.
Засажда се рано напролет – януари-март. Прибирането се извършва в различни периоди от развитието на растението в зависимост от това за какво искаме да го използваме.
Ако ни е необходима листната маса като подправка, стръковете се режат преди цъфтежа.
Когато ще се извлича етерично масло, надземната част се прибира в момент на пълен цъфтеж и се дестилира.
Ако са ни необходими семената, прибирането е преди пълното узряване на плодовете.
Копърът (Anethum graveolens l.) e едногодишно тревисто растение от сем. Сенникоцветни.
Стъблото е единично, цилиндрично, високо до 120-130см, листата са перести, нишковидни.
Цветовете са събрани в съцветия сенници с диаметър до 15см, а плодчетата са дълги 5-6мм, яйцевидни, двусемеени. Цъфти през юли-август.
Всички части на растението съдържат силно ароматично етерично масло, богато на карбон, както и други ценни съставки като белтъчини, смоли, захари, витамин С, провитамин А.
Всички надземни части на копъра се използват не само в кулинарията, но и в медицината, хранителната и консервната промишленост, в козметиката.