Бъдещето на фермерските пазари
Добави към моето меню
Много от нашите читатели се интересуват от това къде и как да купуват чисти и качествени продукти, добра храна. Един от вариантите са фермерските пазари, които дават възможност да се купува директно от малки производители плодове, зеленчуци, мед, мляко, сирене, яйца. Доколкото аз самата не съм посещавала фермерски пазар в София, но имам наблюдения за други градове в Европа се опитвам да следя развитието. Би трябвало да има още възможности да избираме продукти, без крайности в търсене на етикети като Био и Органик, а възможност да избереш, да поръчаш онлайн или да купиш – локална и сезонна стока, по възможност качествена и на добра цена. Тази тенденция е уловена от големите вериги у нас – „Градините на Била“ или „Мениджър Свежест“ на Лидл. Въпросът е в малките производители и как да бъде намален пътят между тях и нас като купувачи.
Отговор на този въпрос дава:
Форум „Бъдещето на фермерските пазари”
Който бе проведен на 10 ноември 2015 г. в София. Дискусията се осъществява със съдействието на Министерството на земеделието и храните, темите са политиките и моделите за устойчиво развитие на фермерски пазари, начините за финансиране, разясняване на промените в две от наредбите, свързани с директните продажби от фермите.
Васил Грудев, заместник министър на земеделието, коментира, че ще бъдат променени изискванията към дребните производители, като им се осигури по-лесен достъп до пазара, без да се занижава контролът на продукцията. По думите му в програмата има предвиден публичен ресурс от 8 млн. евро, който е предназначен за създаването на фермерски пазари и обединения на производители. Очаква се подмярката да бъде отворена през втората половина на 2016 година.
В края на ноември 2016 г. ще бъде отворен и приемът по подмярката за инвестиции в преработка и маркетинг на земеделска продукция. Ресурсът по нея, който ще се предостави на земеделските производители, е 100 млн. евро, като суровинната обезпеченост, която трябва да бъде доказана от бенефициентите, е минимум 50% за първата година, като поне 30% от нея трябва да бъде осигурена от български земеделски производители, обясни Васил Грудев. Той коментира още, че чрез това изискване програмата гарантира, че ще бъдат подкрепени българките производители и ще се повиши добавената стойност на българското земеделие.
Фермерските пазари
Фермерски пазари съществуват в няколко града у нас. Те са резултат на съвместни усилия на неправителствени потребителски организации и производители. Общините и институциите все още са длъжни на потребителите, защото действащите уредби затрудняват достъпа на дребните производители до пазарите и те обикновено се доминират от прекупвачи. Как да сме сигурни, че на фермерския пазар си купуваме от истински производител, съветва Стоилко Апостолов от Фондация “Биоселена”.
Най-важно е хората да питат, да искат документи. Всеки, който е на пазара, би трябвало да има документ за някаква регистрация, било като земеделски производител, било в Агенцията по храните. Това се доказва. Докато ние не започнем като потребители да се съмняваме, да искаме тази информация, ще има и такива, които ще ни лъжат.
Понеже производството е много малко, търсенето е голямо, за момента цените на фермерите им позволяват да се разхождат – от Пловдив пътуват до Варна, Бургас, от Русе до Бургас. Аз си мисля, че в бъдеще трябва все повече да се набляга на местната храна.
Според Ралица Кисимова от Сдружение “Хранкооп” институциите трябва да изработят по-гъвкави правила, с които да поощряват малките производители:
Ние към момента работим много добре с общините по места, но на някои от тези места липсва достатъчно ясно разбиране за това какво са фермерските пазари – защо са важни, защо са необходими, и какво е различното между тях и обичайните пазари, на които хората са свикнали. Би трябвало да има по-гъвкави правила за тези пазари, специфични изисквания за участниците в тях. Работим по въпроса и си мисля, че ще се случи скоро и това.
Най-често пазаруват от фермерски пазари хора, които много се интересуват от това какво употребяват, каза още Кисимова:
Често те са млади семейства с деца, но имаме и по-възрастни потребители. нивото на доходите не е определящо, защото когато човек си дава сметка за качеството на храната и за това при кого отиват парите от портфейла му, тогава вече финансовите измерения са други.
Използвана е статия на БНР
