Как действат консервантите в храната?
Добави към моето меню
Консерванти съдържат почти всички храни, които купуваме. Храната се разваля сравнително бързо. За няколко дни, понякога и за няколко часа хлябът може да мухляса, резенът от ябълка придобива кафяв цвят, а бактериите да се размножат в майонезата. Но както показват вашите наблюдения хлябът може да стои и седмица без да се промени, ако ябълките се съхраняват правилно могат да издържат и месеци, а майонеза от магазина е по-добре да не купуваме, защото не е известно какво съдържа.
Трайността на продуктите в магазина се дължи на консервантите в тях.
Какво представляват консервантите? По какъв начин поддържат храната трайна? Безопасни ли са?
Консерванти в храната – как действат?
Има два основни фактора, които развалят храната – микробите и окислението. Микробите като гъбички и бактерии „нападат“ храната и се хранят от веществата в нея. Някои от тях могат да причинят заболяване, като листерия и ботулизъм. Други просто развалят храната.
Окислението представлява химическа промяна в молекулите на храните. То се причинява от ензимите или свободните радикали, което води до гранясване на мазнините. Това е причина за кафявия цвят, който може да се наблюдава при картофите и ябълките. Консервантите могат да предотвратят и двата вида влошаване на храната.
Консерванти (Food Preservatives) са Е номерата от 200 до 299. Влагането им се е превърнало във важно средство за запазване на характеристиките, външния вид на храните, както и за увеличаване на техния срок на годност.
Консервантите действат като антимикробни агенти, антиоксиданти или комплексно. Те спират развитието или убиват бактерии, мухъл, плесен, инсекти или други микроорганизми в храните.
Преди изобретяване на изкуственото охлаждане (преди хладилници и фризери), гъбичките и бактериите могат да се размножават необуздано в храната.
Така са установени начини за създаване на неблагоприятна среда за микробите. Например повишаване киселинността на храната „разплитa” ензимите, от които микробите се нуждаят, за да се оцелеят. Някои видове бактерии всъщност могат да помогнат.
Когато приготвяме кисело зеле, туршии, домашни колбаси или домашно сирене – солта играе роля на консервант.
В продължение на стотици години хората консервират храната, като използват бактерии, които образуват млечна киселина. Тя превръща нетрайните зеленчуци и мляко в по-дълготрайни храни, като кимчи, киселото зеле и киселото мляко. Тези култивиран храни обогатяват храносмилателния тракт с полезни бактерии.
Много синтетични консерванти също са киселини – бензоена киселина ( Е 210, benzoic acid) в дресинга за салатите, сорбинова киселина (E200, sorbic acid) в сиренето и пропионовата киселина (E20, propionic acid) в тестените изделия.
Повече за консервантите можем да научим от видеото…
