Химия на любовта от пръв поглед
Добави към моето меню
Хормони запалват любовта от пръв поглед
Страстните връзки между партньорите са по-значими от духовните. Потта е химически коктейл и действа като виагра
Наричат любовта “магия”, но в нея има много химия. “Стрелите на Амур”, за които пишат десетки поети и певци, не са нищо друго освен чиста проба хормонални оръжия. Ние привличаме потенциалните си партньори благодарение на гъст бульон от хормони, който ври в нас с пълна сила. Важна съставка от този “коктейл на привличането” са феромоните. Те не се излъчват в кръвта, а се отделят в околната среда и се пренасят чрез въздуха. Има ги най-много в потта. Феромоните са сексуалните сигнали, предавани чрез обонянието. При животните те изцяло диктуват ухажването и чифтосването, а при хората – светкавичното привличане между мъж и жена. С това се обяснява и любовта от пръв поглед.
Контакта помежду си дължим на хормона окситоцин. Той е
свързващото вещество при допир
Ако някой ни държи ръката с отношение, то кръвта ни ще започне да гъмжи от окситоцин. Този хормон намалява и стреса. А знаете колко сладко се спи след оргазъм… Така е, защото нарастващото при секс ниво на хормона окситоцин има силно успокояващ ефект и е прекрасно естествено сънотворно.
Има моменти, в които копнеем за прегръдка, ласка и любимият човек да погали всяка частица от тялото ни, но без да се стига задължително до секс. За тези наши въжделения е виновен пролактинът известен още като хормона на бременността и кърменето. Когато се увеличи, сексуалното влечение намалява. Когато се нормализира, се възвръща сексуалната отзивчивост и услужливост. След оргазъм хормонът пролактин нахлува в кръвта на мъжете и жените. Той ни кара да се чувстваме задоволени, противопоставяйки се на действието на допамина, който е в повишени количества в кръвта по време на акта. След оргазъм, достигнат при полово сношение, нивото на пролактин в кръвта се увеличава четири пъти и при двата пола в сравнение с оргазма от мастурбиране. Нивото на пролактина влияе и на ерекцията, затова мъжете имат нужда от възстановителен период след секс, преди да влязат в нов контакт.
Говорим ли за секс и любов не може да подминем тестостерона. В женския организъм той е 20 пъти по-малко, отколкото в мъжкия. Този хормон ни кара да се стремим към секса, директно стимулира желанието ни за физически контакт, кара ни да бъдем активната страна, да доминираме.
Когато тестостеронът се покачи много, в действие влиза един друг хормон – вазопресинът. Той
овладява сексуалното ни поведение
и ни предпазва от крайности. Наричат го “молекула на моногамността”, но е грешно да го приемаме за хормон на верността.
Женският полов хормон естроген кара жените да приемат мъжа и да му се отдават. Естрогенът е това, което прави жената жена. Мъжете също изработват естроген, но в значително по-малки количества.
Хормонът серотонин пък е отговорен за смяната на настроенията. Жените са много по-чувствителни към дефицита му. Серотонинът се покачва от захарта и кафето, а стабилността на нивото му зависи от светлината. Най-полезната чашка кафе е сутрешната. Тогава нивото на серотонина е най-ниско. Намаляването на серотонина в мозъка се отразява зле на самочувствието и на общото ни емоционално състояние. При съвсем ниски концентрации води до агресивност и безразборност в секса, а при високи – укротява сексуалното ни желание. Серотонинът намалява, когато сме на диета. Равновесието на серотонина се постига най-лесно чрез баланса в храненето, почивката, работата.
Радостта и ентусиазмът са невъзможни без достатъчното количество допамин. Той е мощен химически допинг и определя желанието ни за секс и удоволствия. Стресът изяжда допамина. Той е и веществото на творчеството. Част е от химическия коктейл, който
“взривява” нашето настроение
и ни пристрастява към партньора ни. Всяка промяна или новост кара хормона на щастието да избухне, дори и след дългогодишна връзка.
Прогестеронът е естествен хормон, който поддържа матката готова да приеме оплодената яйцеклетка. Освен че спомага за оцеляването и развитието на ембриона и плода, прогестеронът също и подобрява настроението и придава “блясък в очите” при жените.
Всичко написано дотук няма претенцията за изчерпателност, а и за някои твърдения науката все още спори и се колебае. Но дано сте осъзнали, че зад влюбването, любовта и секса стоят много химични реакции в тялото ни. И дано това ви накара да вярвате повече на тялото си, да му се доверявате, да се вслушвате в сигналите му и да се подчинявате на нуждите му, защото нашето тяло е нашият живот. Ние трябва да се научим да обичаме и да се грижим за няшето тяло
***
Пробвайте я 6 месеца в кухнята преди венчило
Страстта не е емоция, а химия, твърдят учените
Има ли любов от пръв поглед? Защо на определени хора им върви и те, срещнали се веднъж, после никога не са съжалили за това, а чувството на други изчезва още след първата физическа близост? Поети и философи вече няколко века не могат да стигнат до единно мнение. Това е разбираемо – “Колкото хора, толкова и любови”, казва народът.
Учените обаче имат свое напълно определено и научно обосновано мнение. Може да се каже, че са извели универсална за всички “формула на любовта”.
Американската психоложка Хелен Фишер изследвала дейността на човешкия мозък в момент на страст. При това не в момента непосредствено преди половия контакт, а именно в процеса на влюбеност, увлечение, любов, когато организмът отделя най-голямото количество ендорфини (хормони на щастието).
Оказва се, че състоянието на влюбеност отговаря на напълно определени химически реакции и излъчвания, които се поддават на съвременните методи на сканиране. Именно тези процеси активизират мозъка ни в момента, когато изведнъж обръщаме внимание на това, какви необикновени очи има момчето отсреща. Или пък колко заразително се смее ето онази девойка. И въпреки че десетки автори се шегуват със “стрелата на Амур” или любовта от пръв поглед, чиято съдба определя някой на небето, решаваща роля тук играят нашият мозък и организъм. Това е научно доказан факт и от него не можеш да се скриеш никъде.
Американските психолози, заели се плътно с този въпрос, са стигнали до извода, че състоянието на любовта се дели на три стадия: въжделение, страстно увлечение и привързаност. При това всеки от тези стадии може, колкото и печално да е това, да се окаже последен.
Първият стадий е копнежът. Това състояние е пряко свързано със сексуалното възбуждане, с потребността на организма от секс. И той продължава от няколко часа до няколко дни – докато не се смени хормоналният фон и организмът не “засити” своята сексуална жажда. На този стадий май само романтичните и неопитни тийнейджъри или девойки, възпитани от сапунените сериали, където принцът идва на бял кон изведнъж и за цял живот, са способни да оценяват своето състояние като “любов до гроб”. По-опитните по правило рядко грешат по този повод. Нещо повече, много млади хора, не достигнали още съзнателния избор на постоянен партньор, зациклят на първия етап, без да се стремят към останалите. А и защо им е? Остротата на усещанията е налице на 100 процента, разнообразието от впечатления – също, а “силните страдания”, ако ги обземат, са само до момента на първото (второ, трето) съвсем конкретно физическо разтоварване.
Ако на този етап още не сте “скъсали” и сте напълно доволни един от друг, то настъпва вторият стадий на любовта – страстното увлечение. Това вече е по-сериозно! И продължава доста по-дълго – от 2 до 12 месеца. Да се говори за здрав разум в състоянието на влюбеност, е абсолютно невъзможно. Ето как Хелен Фишер го описва: “Страстното увлечение представлява само по себе си стадият, в който другата личност не напуска главата ви нито денем, нито нощем и вие не можете да се освободите от нея с усилие на волята. Вашият мозък е съсредоточен върху положителните качества на любимия човек и игнорира всички отрицателни.” Това познато ли ви е? Именно в това състояние повечето влюбени до двадесет и пет години вземат жизненоважното решение “да живеят заедно дълго и щастливо и да умрат в един и същи ден”. И, както вие сами разбирате, много от тях грешат, тъй като желанието да бъдат заедно в много голяма степен се диктува от все същите злощастни “химически изменения в организма”: човек в най-прекия смисъл на думата се намира в еуфория. Най-мощният химически допинг допамин предизвиква чувството на щастие, фенилетиламинът усилва възбудата, серотонинът задържа вашите емоции в състояние на постоянен подем, норадреналинът създава усещането за всемогъщество. Можете да възразявате, колкото си искате, против подобна трактовка, но фактът си остава факт: с такава доза никакви разумни доводи не ви действат. Между другото Наполеон (не може да не се признае, че е бил умен), предлагал да се въведе закон, според който да се забранява на всички да встъпят в брак, ако се познават по-малко от половин година. А съвременните учени, подкрепящи “химическата формула на любовта”, смятат, че тази граница е явно занижена. В женския организъм тестостеронът, наркотикът, затъмняващ съзнанието на човека, се съдържа 20 пъти по-малко, отколкото в мъжкия. Дали е добре или зле – това е повод за размисъл. Но рано или късно настъпва третият стадий на привързаност. Това е своеобразен изпит дали сте сгрешили, когато сте били в еуфория. Именно този период американските психолози предлагат да се смята за истинската любов, дадена ни действително за цял живот. Двамата щастливци сега не са отдадени изцяло на секса и вече се появява време да поговорят и внимателно да погледнат един на друг. На преден план излизат съвсем други качества на партньора. И тук, уви, разочарованието може да настъпи много бързо. Нерядко именно в този момент мъжът бива осенен от мъдрата мисъл “И какво толкова намерих в нея?”, а жената започва да разбира какво е имала предвид майка й, когато й е казвала: “Не прави това.”
Остава ни обаче само да обвиняваме опиянения от химическите реакции организъм, но от това едва ли ще ни стане по-леко. И все пак справедливо е да признаем, че се срещат двойки, на които наистина им е провървяло: на тях продължава да им е добре заедно, те имат какво да си кажат, на много неща гледат по един и същи начин, а дори когато спорят, в споровете им се ражда истината, а не разочарование.
И сексът се явява логично продължение на близостта на две личности. Такава двойка може с пълно право да каже, че съюзът й е бил не само просто реакция на биохимическото избухване в организма им, а онова, за което мечтаят десетки юноши и девойки – срещата на принца с принцесата.
