Храната на българите през Средновековието
Добави към моето меню
Какво: Международен фестивал “Средновековен Търновград”
Къде: В. Търново, Царевец
Кога: 29 юни 2019 г.
Целта на фестивала е чрез исторически реконструкции на бита, кухнята, занаятите, изкуствата и войнските умения на България, Византия и Европа да изгради мост във времето и посетителите да се пренесат в една друга, загадъчна и пълна с приятни изживявания епоха.
“Вкусът на Средновековието” е темата на Международния фестивал “Средновековен Търновград”. Възстановчици от 5 държави ще демонстрират своите кулинарни умения в приготвянето на ястия от онези времена. Те ще представят храната на Византия, Ориента и Западна Европа, приготвена по автентични рецепти от 12, 13 и 14 век.
За първи път реанактори от Италия ще се присъединят към групите от Сърбия, Румъния, Украйна и България. По традиция програмата на събитието ще включва и бойни демонстрации, турнири, стрелба с лък и други атрактивни занимания за малки и големи.
Болярска кухня
На фестивал “Средновековен Търновград” през 2018 г. Средновековна кухня и демонстрация пред зрителите направи Петър Стефанов от великотърноския клон на НД „Традиция“. Гостите можеха да опитат три вида разядки – морковена (сварени във вино моркови с мед, чесън и пилешки бульон), маслинова паста (приготвена с босилек и чесън) и с орехи и тахан (с чесън и лимонов сок, приготвена по рецепта от манастирите от Света гора). Основното ястие, подредено на масата, бе леща с булгур и пиле с билки (по андалуска рецепта, сервирано с канапе от краставици). А десертът – круши във винен сос и мед и бисквити с подправки.
Какво е била Храната на българите през Средновековието?
Повече от 30 години доц. Иван Лазаров от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” изследва средновековната българска кухня. Ръководител е на катедра “Стара и средновековна история” в Историческия факултет.
Средновековната история е наситена от факти за походи, войни и владетели. Изследването на ежедневния живот на обикновените хора обаче дава лицето на епохата. Големият отсъстващ от хрониките обаче е обикновеният човек, разказва доц. Лазаров в ефирна на БНР.
Прабългарите са били носители на културата на конните народи. Консумирали са основно месо, мляко и млечни продукти. Поставяли са ивици месо върху гърбовете на конете си, като са се осолявали от потта на жребците и така се образувала пастърма. Прабългарите не обичали храна от растителен произход. Те живеели, благодарение на своите стада. Ненавиждали растителната храна, защото мислели разораването на нивите за отваряне на път към негативните пространства на мъртвите.
Приемането на християнството обаче довежда до мащабни цивилизационни промени.
Принудили се да променят стопанството си и от скотовъди да станат земеделци. Така лека-полека юртите били сменени с къщи и в местност с четири сезона по византийски модел се формирали селища. Сабята е сменена с меч, създали се нови занаяти. Хората започнали да се изхранват с каши от житни култури – овес, ечемик, пшеница, просо, лимец. В армията била сформирана пехота и войниците носели в торби най-вече булгур, който не мухлясва, приготвя се бързо и има важни хранителни вещества. Постепенно изникнали и сезонните ястия. От славяните били изкопирани примитивни кулинарни техники – варене и печене.
От Византия пък били научени варенето на пара, задушаването, пърженето. Постепенно от Византия били пренесени ароматни подправки, които идвали от Индия и Китай. По пътя на коприната пристигнали канелата, куркумата, кимът, джинджифилът, кимионът, бахарът, дафиновият лист, черният пипер, които обаче не се срещали в къщите на по-бедните хора.
Древните рецепти, които доц. Лазаров открил и изпробвал, са над 25. Те са базирани на писмени сведения и данни от археологически проучвания.
Заможните българи от онова време предпочитали тлъстите меса. Приготвяли са печено агне, натъпкано с вкусотии. Понякога на трапезата бил поднасян печен щъркел. През Средновековието се приготвяли и чорби, които се наричали “сочиво”.
Кулинарството е било един от най-престижните и високо платени занаяти във Византия и в Османската империя. Според древни данни, готвачът взимал двойно по-голямо възнаграждение от ходжата. Правили са и хляб гюзлеме, който се пече на сач. Смесвали са го с кисело мляко, разделяли тестото на топки и го точели. Корите мажели обилно с масло и им поставяли плънка. След това завивали разточеното тесто на руло и го изпичали.
Средновековни рецепти
Рецептите за ястията от епохата на второто българско царство и Търновград са издирени и адаптирани от доц. Иван Лазаров, ръководител на катедра “Стара и средновековна история” в Исторически факултет на Великотърновския университет.
Те носят имена като
– “Печено по деспотски” (с агнешки бут),
– “Телешко разсол – Радостта на войника”,
– “Столично пиле”,
– ” Каша от булгур – Спасението на селяка” и др.
– булгур и прясно мляко е десертът в средновековното меню, който се предлага с мед, петмез, рачел или сладко от горски плодове.
