Храната може да е вкусна, но и по-здравословна
Добави към моето меню
Храната може да е вкусна, но и по-здравословна – с по-малко сол и добавени захари
България е на едно от най-незавидните места в ЕС по наднормено тегло и затлъстяване. Българските деца са на трето място в Европа по наднормено тегло. Необходими са общи усилия срещу факторите, които допринасят за това. Това бе водеща тема на Национална конференция , която се проведе на 22.11.2016 г. в София, която акцентира върху необходимостта от намаляване съдържанието на сол, мазнини и добавена захар в храните.
Националният консултант по „Хранене и диететика” проф. Веселка Дулева обясни, че трябва да запознаят представителите на индустрията с добрите политики и практики в Европа. Това е пътят в стремежа ни на пазара да има повече хранителни продукти със здравословен профил.
– Намаляване на солта в готовите храни до 2020 г. с 16%, като до тогава тя ще бъде намалявана всяка година с по 4%
Как да намалим употребата на сол
– Намаляване на трансмазнините (вкл на палмовото масло, което се съдържа в много от предлаганите продукти) До началото на 2018 г. храните вече не трябва да съдържат индустриално произведени трансмастни киселини.
Евродепутатите призовават за ограничаване на трансмазнините в храните– Намаляване на захарта в безалкохолните напитки.
Колко е захарта в газираните напитки?
Внимателно с безалкохолните напитки
Тези вредни съставки и обездвижването са причина всяко трето дете в България на възраст между 6 и 9 години да е с наднормено тегло или да е затлъстяло. Това съобщи представителят на Световната здравна организация у нас доц. Михаил Околийски и подчерта, че по същите причини, но в добавка с пийването всяка вечер на семейната трапеза се дължи и фактът, че 50 на сто от възрастното население у нас е в риск от инсулт или инфаркт. Според европейско проучване от 2015 г. българчетата са и децата, които прекарват най-продължително време пред телевизора. От него става ясно, че нашата страна е на първо място по смъртност от заболявания, свързани с нездравословното хранене, пиенето и обездвижването. Като такива заболявания се посочват диабетът хипертонията, инсултите и инфарктите.
В училищните бюфети вече се предлагат мляко и плодове. Като родители ние трябва да знаем какво яде и да помагаме на нашето дете да избира здравословна и полезна храна
Гост на конференцията беше д-р Жоао Бреда, програмен мениджър по Хранене, физическа активност и затлъстяване в Европейския офис на СЗО. В Интервю за БНР той казва: България има положителни елементи в начина на хранене, страната ви е повлияна от средиземноморската кухня. Плодовете и зеленчуците, както и продукти с доказани здравословни ползи, са част от вашите традиции. Знаем, че тук е изобретено киселото мляко, особено полезно… ако не му добавяте захар… (Това е само пример, когато индустрията намалява полезността на един продукт.)
В България има добри традиции, но ги губите, както става и в други страни. Приемате храни с високо съдържание на мазнини и енергийни стойности, в големи количества…
Исторически добрият ви модел на хранене се влошава. Като добавим и ниската двигателна активност, пушенето и сравнително високата употреба на алкохол…
Според д-р Бреда трябва да намалим солта в храната си – както вкъщи, така и в това, което купуваме в супермаркета или ядем с приятели в ресторанта…
Трябва да намалим захарта, особено в газираните напитки. Установено е, че това при децата това е сред основните причини за наднормено тегло.
Има 9 страни в Европа, които бележат успехи в тази насока. На първо място е Финландия, където употребата на сол е намалена с 40% през последните години. В други страни намаляването е с 5-6 на сто. Инициативите в България също могат да доведат до успех, ако всички направят каквото трябва.
Храната може да продължи да бъде вкусна, но същевременно да я направим по-здравословна, категоричен е д-р Бреда.
Процесът за подобряване състава на храните се регулира от страна на ЕК с нормативна рамка, която се прилага доброволно от страните членки и досега включваше основно намаляване на солта в хранителните продукти. Тази година експерти в ЕС определят групите храни и по-ниските стойности на захарите – например в млеката, зърнените закуски и напитките.
