Храните през Древността
Добави към моето меню
Храните винаги са били културен символ за държави, континенти и цели периоди от време.
В древността храната е били основен поминък и начин, по който древното население е формирало живота и мислите си, особено в античния свят на елини и римляни. Те са били не само философи и владетели на империи, те са също така фермери, търговци и потребители на храни.
Тези древни периоди са били в основата на откриването, производството и разпространението на храната в медицината, диетите, културната идентичност, важна за социални, религиозни и политически фактори. Няколко интересни факти за храните в древността. И как са се хранели в Древен Рим.
– Семената – са били основна разменна единица в търговските отношения. Някои от тях имали стойността на злато.
– Киноа – тя била изключително популярна в земите на Перу. Наричат киноата “златото на инките”
– Лилавите и розови картофи – са били основно средство за препитание и лечение на много заболявания.
– Една от най-известните напитки в древността е Комбуча. Представлява нещо като ферментирал чай.
– Основните римски храни са били чесън, краставици и босилек.
Готвенето в Древен Рим било признак на излишно време и разкош – трябвало е да притежаваш кухня, готвач и прислуга от роби, затова несъстоятелните римляни предпочитали да похапнат готова храна в множеството закусвални и кръчми. Римската бърза храна приличала на днешната – котлети от кълцано месо и кайма били пържени на поставени на улиците скари и продавани в парчета хляб. Популярна закуска бил и Libum – вид кейк, приготвян със сирене и яйца. Както и рибения сос, който представлява ферментирала смес, но бил на голяма почит.
Римляните се хранели три пъти на ден. Рано сутринта, по изгрев слънце, приемали закуска, включваща хляб и сол, маслини, мед, мляко, а също и популярната в Италия каша /заради което гърците наричали римляните – „лапачи на каша”/. Такива били например „маза“ – смес от брашно, мед, сол, зехтин и вода, или „турон“ – смес от брашно, стрито сирене и мед.
Втората закуска била по обед – хляб /основната храна в Античността/ със зеленчуци, козе или овче сирене, масло и мляко. Хлябът бил правен от ечемик /за простолюдието/ и от пшеница /за по-заможните/.
Менюто на обикновените граждани също така включвало много зеленчуци: любимото на всички римляни зеле, цвекло, леща, нахут, бакла, грах, моркови, ряпа, репички, аспержи, лук, праз, чесън, хрян, пащърнак, маруля, целина, магданоз, копър. Зеленчуците в древен Рим били използвани за направа на салати. Това били блюда, съставени от нарязани ендивия, магданоз, девесил и лук, овкусени с мед, сол, оцет и зехтин. Също така се ядяли рибени чорби и разнообразни варива. Най-популярен бил еквивалентът на сегашният “борщ”: супа от зеле и цвекло. На почит били и супите от леща и бакла.
Вечерята за по-бедните римляни била повторение на обяда, освен в празнични дни, когато хапвали и месо.
Пиели са виното разредено с вода, защото сортовете лози по това време, давали гъсто вино.
При богатите било доведено до изкуство. Угощението се състояло от три части – gustatio /ордьоври/, fercula /основни ястия/ и mensae secundae /десерти/. Първо се давали закусчиците: салати, гъби, пълнени яйца, гъши дроб, късове овчи мозък, маринована риба, морски таралежи, охлюви, стриди. След това донасяли главните блюда /можели да достигнат до десет различни гозби/, най-често от домашни животни: свинско, заешко или козе месо; или пък дивечово месо: глигани, сърни, елени; също карантии – шкембе, наденички, кървавици и пр. Римляните яли и много птиче месо – кокошки, фазани, пауни, яребици, за изискани се считали блюдата от бекаси и щъркелово месо, мозъци от славеи, гребени от петли, езици от фламинго и чучулиги. Ценяла се и морската храна от редки видове риби /риба тон, кефал, мурени, барбуни, змиорки/, мекотели /калмари и октоподи, миди и стриди/ и раци. Гощавката завършвала с десерт, в който влизали сладкиши, кремове, бисквити, орехи, дюли, фурми и разнообразни плодове. Разбира се по време на цялото угощение на гостите се сервирали разнообразни вина в изискани стъклени или сребърни чаши и фиали.
– Още тогава царе и императори са разбирали важните свойства на спирулината, която се води един изключително древен продукт.
– Знаете ли, че прабългарите са предпочитали да ядат месо и са мразели кореноплодни и растителни храни? Такова е било храненето на повечето “конски народи” – на номадите, на племената на Атила, на народа на Чингиз Хан…
– Древните царе са смятали, че месото от щъркел е най-вкусно.
