Смяна на часовото време

Добавено в Любопитно

Добави към моето меню

Връщането към астрономическото часово време ще стане в 04:00:00 ч. местно време на 25 октомври 2015 г. Тогава трябва да завъртим стрелките с час назад. ТоВА означава, че ще спим с един час повече.

Като резултат от преместването ще започне да се съмва по-рано, но и ще се стъмва по-рано.
В момента слънцето изгрява около 7,30-7,40 ч., а след неделя то ще се появява в 6,30-6,40 ч. Същото важи и за залеза – вместо към 17 ч., той ще е в 16 ч – започва времето на тъмните вечери и очакването на Коледното осветление и украса на улиците.
Адаптирането към зимното часово време може да продължи до месец, това е времето когато трябва да внимаваме най-вече с есенната депресия.

Защо е необходим ежегодният й “скок” в ранната пролет? Кой го е измислил? Кога за първи път е осъществен? Кога връщаме стрелките назад

Доказано е, че средностатистическият жител на Земята сутрин става около 7 часа, а вечер се озовава в леглото малко преди полунощ. През март той напуска постелята след изгрева на слънцето. “Скокът” на стрелката с 1 час напред го принуждава да става по-рано – това е оправдано поради факта, че в тъмната част на денонощието се изразходва по-малко електроенергия за битови нужди.
Според експертите лятното часово време дава възможност
да се намали натоварването на енерго-системата
Според биолозите и медиците то осигурява по-пълно съвпадение на часовете от светлата част на денонощието и активните часове, предназначени за работа и образование.

Лятното часово време се въвежда предимно в районите с умерен климат поради чувствителната промяна на съотношението ден/нощ в зависимост от годишния сезон.

Твърди се, че пръв го предлага Бенджамин Франклин. Той изпраща писмо с хумористичен нюанс на главния редактор на в. “Ландън Глоуб”, в което препоръчва британските чиновници вечер да си лягат по-рано, за да могат
сутрин да не закъсняват за работа

Англичанинът Уилям Уилет за първи път в света аргументира ползата от лятното часово време в трактата си “Пилеенето на дневна светлина”. Усилията му обаче са глас в пустиня: британският парламент отхвърля с пълно мнозинство предложението в ранната пролет малката стрелка на часовника да се придвижи с 1 час напред.
Все пак именно Великобритания е първата държава, където астрономическото време “скача” напред-назад. Разбира се, през 1908 г. крал Едуард VII си няма хабер от икономии на електроенергия, но се вслушва в мнението на придворния астроном Джери Кармайкъл. “Много унили са поданиците Ви напоследък, Ваше Величество”, констатира в една мартенска утрин Кармайкъл.
Кралят кимва в знак на съгласие. “Направих си труда да изчисля, че ако в цялото кралство преместим часовниковите стрелки с 60 минути напред, хората ще престояват повече време на светло и настроението им поне малко ще се подобри”, продължава астрономът. Едуард VII не реагира и Кармайкъл се изнизва от кабинета му. На другия ден Величеството го извиква и казва: “Джери, ти си прав за стрелките, издадох заповед и от следващия понеделник
времето ще тече така, както ти предложи”

Друг известен британец – Уинстън Чърчил – е ревностен привърженик на лятното часово време. Защото е убеден, че то по някакъв начин стимулира активността и аналитичното мислене. Но той често забравя, че на съответната дата трябва да премести малката стрелка на часовника напред, и закъснява за важни срещи. Веднъж проваля рандеву с педантичен американски милионер. Бизнесменът от САЩ предупреждава секретарката на Чърчил, че е свикнал да чака само 5 минути и не прави изключение за никого. След като посоченото време изтича, той си тръгва с репликата:
“Вашият шеф опропасти сделка за милиарди и никога няма да му простя това.”

Сред привържениците на лятното часово време е и Йосиф Висарионович Сталин. Той го назовава “декретно”, понеже е въведено в Съветския съюз с негов декрет на 16.06.1930 г.
Бащата на народите изисква всеки месец да му представят сводка за икономисаната електроенергия. През 1990 г. Михаил Горбачов отменя “тази пълна глупост”, но след 12 месеца пак я въвежда.

В днешно време 119 държави местят малката стрелка на часовниците напред-назад всяка пролет и есен.

Според мнозина учени това е в разрез със стремежа времето да се измерва колкото се може по-точно, но от тяхното мнение никой не се интересува. Впрочем най-прецизни сега са суператомните часовници, които натрупват закъснение 1 секунда в продължение на 10 милиона години.
“Сега трябва да хвърляме силите си не за местене на стрелките напред-назад, не за конструиране на свръхточни часовници, а за създаване на машина на времето, която да ни връща в миналото или да ни запраща в бъдещето”, заявява преди двайсетина години световноизвестният руски физик акад. Андрей Сахаров.
Той е прав – теоретичната физика подсказва, че в пространството, където е разположена нашата вселена, съществуват особени

микроскопични канали

съединяващи не само отделни области от нея, но и различни епохи. Подобна система може да играе ролята на транспортна мрежа – чрез нея бихме попаднали в миналото или в бъдещето и бихме се върнали в настоящето.
Най-оптимистичните прогнози сочат, че след петдесетина години земната цивилизация ще бъде достатъчно добре “подкована” в технологично отношение, за да си позволи такива екзотични пътешествия. Това обаче е друга тема.

Зорница ВЕСЕЛИНОВА