Петте езика на любовта
Добави към моето меню
Любовта говори на пет езика
Всяка раздяла ни променя речника. Подкрепяйте човека до вас с жестове и подаръци
Всички ние имаме един език, който сме усвоили от родителите си. По-късно, обикновено с много повече усилия, научаваме и някои допълнителни езици, които за нас са вторични. Обикновено най-добре говорим и разбираме матерния си език, но колкото повече използваме вторичния, толкова по-голяма свобода чувстваме да общуваме на него.
Любовта създава у нас едно специфично езиково чувство. Заедно с партньора си ние успяваме да изковем своеобразен код, чрез който споделяме какво ни се е случило, имаме точни изрази за отрицателните или положителните емоции. След като приключи връзката ни, дълго време се терзаем дали сме намерили подходящата дума при общуване с новия партньор. Дали това, което между нас и предишната половинка се е било превърнало в своеобразен код, е правилно и в новото общуване с наследника му.
Според автора на книгата “Петте езика на любовта” Гари Чапман това чувство много прилича на лингвистиката. Всеки от нас има свой “емоционален език”, чийто “речник” включва всичко, което ни кара да се чувстваме обичани. Това е нашият първичен любовен език. Когато някой използва жестове от него в общуването си с нас, той събужда у нас чувство за сигурност и желание за взаимност. Липсата на подобни жестове ни кара да се чувстваме самотни и пренебрегнати и самите ние се превръщаме в лоши приятели за другите.
Не всички обаче говорим на един и същ емоционален език на любовта. Когато се срещнат двама души с различни любовни езици, трайността на приятелството им зависи от това дали всеки ще усвои емоционалния език на другия и дали ще се научи да го използва умело в общуването си с него.
Всички обичаме да ни хвалят. Някои хора обаче усещат особено
силно влиянието на думите
които чуват. Те бързо откликват с взаимност, когато отправяме към тях думи, утвърждаващи ги като личност. На такива хора често отправяйте искрени комплименти и похвали. Изразявайте доверие в способностите и дарбите им и ги насърчавайте да се развиват във важни за тях области, в които имат потенциал, но се чувстват неуверени. Когато ги молите за нещо, не го изисквайте от тях, а внимателно и кротко изкажете желанието си. Не пропускайте да се извините, ако сте ги нагрубили, не им натяквайте минали пропуски и не им дръжте сметка за грешките. И, разбира се, в разговорите си с други хора споменавайте за тях с добро, независимо дали те присъстват или не.
Имате ли приятели, които все се оплакват, че не им обръщате внимание? Техният първичен език е пълноценното време – те се чувстват ценени и обичани, когато някой
отделя време да общува с тях
като им дава нераздвоеното си внимание.
Когато общувате с тях, мислете за това, за което разговаряте, и поддържайте чест зрителен контакт. Научете се да бъдете добри слушатели и събеседници – изслушвайте ги внимателно и съсредоточено, без да ги прекъсвате, като се стремите да разберете как се чувстват, и на свой ред споделяйте своите преживявания, чувства, мисли и желания. Пълноценно може да бъде и времето, когато вършите нещо заедно (разхождате се, играете и т. н.). Важното е нераздвоеното ви внимание да е насочено към тях. Участвайте заедно в дейностите, към които те проявяват интерес (спорт, изкуство, готвене и др.) – дори на вас да не ви харесва. Присъствието ви е жизненоважно за тях – и приятелството ви!
Подаръкът е нещо, което хората хващат в ръка и си казват: “Погледни! Той си е мислил за мен.” За тях
подаръкът е символ на грижа
и любов. Няма значение дали е струвал пари. Има значение фактът, че някой е мислил за тях. И не само е мислил, но е положил и усилия да им намери и поднесе нещо. Как да действаме с такива хора? Правете им подаръци. Независимо дали скъпи или безплатни. За човека, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци, цената най-често няма голямо значение. Има обаче един подарък, който понякога говори по-силно от всичко друго. Той е собственото ви присъствие по време на кризисен период в живота на приятеля.
За някои хора най-разбираемият израз на любов и приятелство е,
когато някой им помага
Ето как разбират те нещата, които вършим за тях: “Ти мислиш за мен и държиш на мен, щом доброволно ми даваш от времето и усилията си.”
Какво да правим с такива хора? Открийте кое е това, което е наистина важно за тях, и го вършете на драго сърце в израз на приятелството си. Правете го доброволно, а не по задължение, и то така, както на тях би им било приятно, а не както на вас ви се иска. Вслушвайте се в молбите им и се стремете да им служите, като правите онези неща, които знаете, че биха ги зарадвали.
Физическият допир обикновено
изразява приемане, подкрепа и любов. За жалост наблягането на “сексуалната освободеност” в днешното общество е изкривило представите ни за човешката близост. За някои хора обаче докосването наистина означава емоционална близост и изразява приятелство.
Какво да правим с такива хора? Докосването има много форми и начини. Рецепторите на докосването са разположени по цялото тяло, макар че не всички докосвания се възприемат еднакво. Понякога докосването е преднамерено, а друг път – мимоходом. Помнете, че в трудни моменти една прегръдка казва много без думи.
Внимание! Не правете грешката да съдите по себе си за това, което е приятно на другите. И не се подвеждайте да заменяте истинската близост, която идва от доброто познаване на приятелите, с физическа близост с тях. Тя изразява любов само дотолкова, доколкото адекватно отразява взаимоотношенията ни като цяло (познати, приятели, съпрузи) и запазва личното достойнство и неприкосновеност на другия!
За да откриете своя любовен език, отговорете на следните три въпроса:
1. Какво правят или не правят другите, което ме наранява най-много? Обратното на това, което ви наранява най-силно, е вероятно вашият любовен език.
2. За какво най-често моля приятелите си? Това, което най-често търсите, е вероятно това, което ви носи най-силно чувство за взаимност и сигурност в приятелството.
3. Как обикновено изразявам любовта си към другите? Това, което естествено правите за другите, е често индикатор за това, което би накарало самите вас да се чувствате обичани.
След тези три въпроса възникват и дилеми – ами ако любовният език на другия изисква от мен нещо, което сам едва ли бих направил? Или ако аз самият не съм такъв човек и това просто не ми се удава?
Колкото повече го правите, толкова по-удобно ще се чувствате. В крайна сметка тук не става дума за личното ни удобство. Говорим за любов, а любовта е нещо, което вършим за някой друг, а не заради себе си. В ежедневието и работата си ние често правим неща, които иначе не бихме направили. Защо? Защото вярваме, че си струва, и обикновено не съжаляваме.
Същото е и при любовта. Говорим на първичния любовен език на приятелите си не защото това предизвиква топли и вълнуващи чувства у нас, а защото искаме да посрещнем емоционалните им нужди. Правим го заради тях. Когато тяхната нужда от любов бъде посрещната, те са по-свободни и предразположени да ни отвърнат със същото. Тогава се събужда и нашето чувство за приятелска топлота и удовлетворение.
Любовта е избор и всеки може да започне процеса още днес.
