Пролетни празници
Добави към моето меню
Пролетта е факт, дърветата утре ще са бели от цвят
Младост, цветя, любов, ново начало – тези носещи оптимизъм и надежда думи бихме могли да заменим само с една – пролет. Този чакан и обичан сезон от незапомнени времена по нашите земи посрещали с цял низ от обичаи и ритуали. Правели го с вярата, че като пречистят себе си, домовете и нивите си, ще отворят повече място за доброто, което идва с пробуждането на природата. Макар месец март често да носи дълбоки снегове, именно неговият първи ден прадедите ни отбелязвали като преломен момент в годишния кръговрат и начало на пролетното затопляне. Вярвали, че това е денят на Баба Марта.
Още в ранни зори жените започвали да метат къщи и дворове, да изнасят навън дрехи и завивки. На всяка ограда трябвало да има нещо червено, за да се усмихне Марта и да донесе хубавото време. Тогава се пали и първият пролетен огън, в който се изгарят всички стари и ненужни неща, а хората прескачали жаравата – ритуал за здраве и плодородие.
Пречистваща стихия на огъня българите прилагали и на 25 март – Благовец.
Църковният празник Благовещение е само един от многото примери за народно православие или православно езичество. Денят, в който църквата празнува благата вест, която получава Дева Мария, патриархалната общност била определила за прогонване от къщите на едно голямо зло – змиите. Тогава обикаляли къщите, тракали с различни метални предмети и повтаряли:”Бягайте змии и гущери, че иде Благовец!” Задължително било на този ден да се носят обувки, за да се предпазят от ухапвания през цялата година. Тези, които нямали какво да сложат на краката си, ги опушвали с огън. Както и на 1 март, палели огромни огньове и ги прескачали, за да изгорят символично лошото в себе си и пречистени от стихията, да отворят път на новото добро. На Благовец очаквали да чуят за първи път звука на кукувицата. Според народните ни песни, тази птица предупреждава за идването на самодивите. А стопаните гледали да имат парче хляб или монета, когато ги закука кукувицата – за да са богати и сити. Тази птица също е била девойка, разказват приказки и легенди. Тя и брат й все се карали, затова били превърнати в бухал и кукувица – братът да владее нощта, а сестра му – деня. И все да се търсят, но да не се намират.
“Инициална магия” наричат учените онези ритуали, които съпровождат всяко начало, всяко първо действие. Подобни обичаи има много в пролетния цикъл. Един от тях е първата копка и първата оран. Още преди да изпрати съпруга си на полето, стопанката освещавала с огън ралото. А над браздите разчупвали хляб, поливали вино, палели свещ.
Любовта и младостта често се възпяват в народните ни песни със символиката на цветята. “Лика-прилика като два стръка иглика” са влюбените в една песен, момиченце-кокиченце и малката лазарка, а китката говори сама. Любопитно е, че някога девойките първи поднасяли китка на своя избраник – непременно с цветя от собствената си градинка. А умението да отглеждат цветя се ценяло точно колкото всички останали женски сръчности. Езикът на билките и цветята е толкова богат, колкото са и тези прекрасни пролетни знаци. Много са и песните за тях.
Албена Безовска
4.03.2007
