Мента
Добави към моето меню
Мента мозъчен активатор
Mentha Piperita
Избрани рецепти с мента, Любими кулинарни идеи с мента:
Студен ментов чай в горещото време – Домашна лимонада с мента
Салата табуле (арабска салата с магданоз и мента)
Студен чай от киви и мента – домашно приготвен студен чай от киви, мента и сок от джинджифил и лимон – разхлаждаща напитка – зелена свежест
Ароматично растение, познато и използвано още от древността. Произлиза от кръстосването на Mentha aquatica (водна мента) и Mentha spicata (джоджен). Разпространява се по вегатативен път, чрез ластуни, тъй като не образува семена. Има изправено стъбло с височина от 30 до 90 см, с издължени назъбени листа с къса дръжка, на върха заострени, срещуположни, продълговати и назъбени, тъмнозелени, покрити с дребни власинки. Цветовете са дребни, розово-виолетови, събрани в класовидни съцветия и силно ароматни.
Използват се листата на ментата, които се берат се в началото на цъфтежа (юли-август). Сушат се на сянка или в сушилня при до 30° С.
Кулинарна употреба:
Придава аромат на плодови салати, особено с ягоди, конфитюри, кремове, безалкохолни напитки и сладоледи. Много интересна е комбинацията й с шоколад.
Използва се широко при производството на сиропи и спиртни напитки.
Много популярен е студеният ментов чай, разхлаждащ през горещите летни дни.
По-ограничено е използването му в супи, салати, паста и сирена.
Комбинира се добре с чесън и магданоз за рецепти с агнешко, морски деликатеси и зеленчуци/
Ментата дава 1% етерично масло, съставено предимно от ментол, на който се дължат ароматните и освежаващи свойства на билката. Използва се като обезболяващо и антисептично средство, и за лечение на стомашни и нервни заболявания. В козметичната индустрия служи като съставка на парфюми, сапуни, пасти за зъби и вода за уста, а във фармацевтиката – за производство на ментови пастили и сиропи.
Лечебните свойства на различните видове менти са известни от древността. Древните римляни ароматизирали с тях залите за тържества и пирове, тъй като смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Не случайно тогавашните студенти ходели на занятия с венци от растението.
Ментата съдържа ментово масло, каротин, витамин С, хесперидин, флавониди, бетаин, терпенови съединения, танини, горчиви вещества и др. Притежава болкоуспокояващо и спазмолитично действие; предизвиква рефлекторно разширение на коронарните съдове на сърцето; действа жлъчегонно. Прилага се при колики в стомашно-чревния канал, заболявания на жлъчката, леки форми на гръдна жаба – особено от нервен произход. Използва се и като леко обезболяващо средство. В българската народна медицина ментата се употребява при газове в червата, диария, главоболие, ускорено сърцебиене, епилепсия, чернодробни заболявания, кашлица, повръщане, камъни в жлъчката, безсъние, лош дъх в устата, меланхолия, виене на свят.
Как се използва?
Външно приложение – препоръчва се за жабуркане при зъбобол и възпаление на венците, за гаргара при гърлобол, за компреси при кожни обриви, натъртвания, циреи, за инхалации при бронхиален катар. Листата, киснати 8 дни в червено вино (1:10), се използват за жабурене и пиене (по 2 супени лъжици след ядене) при лош дъх в устата.
Вътрешно приложение – 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладена с мед.
Внимание! Някои хора са алергични към ментовото масло. Ако сте сред тях, избягвайте вдишването на парите му!
Розмарин и мента за по-добра памет
