Органична храна
Добави към моето меню
Органичната храна: просто мода или реална полза?
Привържениците на здравословния начин на живот и всички, които просто искат да живеят по-добре и по-качествено, отдавна са запознати с израза “органична храна”.
Коя храна е органична?
Това е абсолютно чистата екологично храна – такава, каквато на практика е била всяка храна преди време, т.е. без минерални торове, хормонални добавки, пестициди и генно инженерство. При производството на органични продукти днес е забранено да се използват химически методи за преработка, синтетични и генномодифицирани съставки.
Органично чистите плодове и зеленчуци са по-малко привлекателни на вид, те не могат дълго време да се съхраняват в складове, но затова пък са много по-вкусни и питателни, отколкото отгледаните по традиционния (днес) начин. В тях има повече витамини, минерали, хранителни и биологически активни вещества и разбира се, затова те са доста по-скъпи(!) от обикновените продукти.
В Европа, за разлика от България, където само отделни магазини предлагат органични продукти, във всеки супермаркет има щанд за органични храни. В големите вериги в някои от тях био и органични продукти са в една и съща зона, като разлика има в опаковката на които е обозначено дали е такава и цената е по-висока. Но не е в пъти, както е у нас.
Задължително такива храни имат сертификат, който е гаранция за техния произход и качества.
Друга тенденция са фермерските пазари, където се предлагат продукти на малки производители. Те може да бъдат организирани тематично, както са тези, които се провеждат в София пред Министерство на Земеделието или на определено място.
В Европа това е тенденция от години, когато в събота някоя алея или малък площад се изпълва с производители и занаятчии, които предлагат собствена продукция – мляко, сирена, плодове, зеленчуци, хляб, сладкиши… до цветя и други.
Същото се отнася и за много кафенета и барове. С голяма популярност се ползват т.н. смути-барове, където се предлагат “smoothies” – напитки от органични плодове и зеленчуци, с лед, с добавено мляко, ядки, сиропи.
Фермерски пазари и фреш барове има в София (не съм им фен, предпочитам домашно приготвените!) Предполагам, защото не съм била) в по-големите градове у нас.
Защо да купувате от домашни производители като бабите по пазарите или от селата край града ви?
Има достатъчно хора, които продават всичко каквото се сетите, цената е почти същата, а разликата в качеството и чистотата на храната е голяма.
Да си купим по-чиста храна е инвестиция в нашето здраве.
Така подпомагаме и хора, които се нуждаят от средства, като малки производители. Най-често се избираме домашни яйца и мляко от човек, който познаваме. И това са отношения, които може да продължат с години.
Логично възниква въпросът: струва ли си да се плаща 2-3 пъти по-скъпо за удоволствието да се поглезиш с “чиста храна”, ако живееш в град със замърсен въздух?!
Повечето необходими да организма питателни вещества човек получава от храната, растителна и животинска, а съставът й се определя от условията, в които тя е отгледана. Ако картофите са пръскани с отрова срещу колорадските бръмбари, а пилетата са получавали хормони за по-бърз растеж, то ясно е, че подобна храна, попадайки в организма, ще “внесе” в него и вредните си съставки.
За да се постигне по-дълъг срок на годност, подобряване на външния вид и увеличаване на печалбите от производството, се използват все по-силни химикали (за стимулиране на растежа), антибиотици (за по-дълъг срок на годност) и генното инженерство (за защита от вредители и отглеждане на храната в неестествени за нея природни условия).
Някои от тези вещества, попаднали в организма, отслабват неговия имунитет. Медицински изследвания в някои европейски страни и САЩ показват, че интензивното използване на химикали води до нарастване на броя на заболявания като рак, диабет, артрит и други. Когато към това се добави и влиянието на замърсения въздух, вода и заседналия начин на живот, отговорът като че е ясен.
Статистическите данни показват, че 78% от хората с високи доходи са готови да плащат по-високи цени за чисти продукти. За тези, които не са платежоспособни остава другият вариант: сами да си отглеждат „чиста” храна или просто да се стараят да си купуват продукти, които са по-малко модифицирани.
Смята се, че най-ниско ниво на пестициди има в аспержи, авокадо, банани, броколи, цветно зеле, царевица, киви, манго, лук, папая, ананас и в зеления грах.
Най-високо е нивото на пестициди в ябълките, целината, вишните, гроздето, прасковите, крушите, картофите, спанака и ягодите.
Кои са най-мръсните и най-чистите храни у нас?
Не забравяйте също, че
добре узрелите плодове и зеленчуци
съдържат значително по-малко нитрати, отколкото преждевременно откъснатите.
Ако всички изброено не ви допада, а все пак имате желание да се храните целесъобразно, тогава спазвайте старите добре известни правила:
* употребявайте повече плодове и зеленчуци, сложни въглехидрати и продукти с ненаситени мастни киселини
* яжте по-често риба
* пийте повече вода
* при избора си на продукти се ръководете не от външния им вид или бързото им приготвяне, а от техния състав.
една статия за здравословно хранене по идея на здраве.бг
