Узо

Добавено в Основни хранителни продукти

Добави към моето меню

Узо – един от символите на Гърция
От 2006 г. само узо, произведно в Гърция може да носи това наименование

Узо (на гръцки Oύζο) е традиционна гръцка анасонова спиртна напитка.
Узото се консумира охладено или смесено с вода и кубчета лед. Пие се като аператив, дълго и бавно.Може да се консумира чист или смесен с вода.
Вкусът на узото има общо с Арак (ракия в Ливан и Турция), Pastis , (Франция), Самбука (Италия), мастика (Хиос).

Историята на узото се губи във вековете, можеби има общо с производството на Tsipouro (вид ракия), правена е и от монасите на Атон и от тук можеби тръгва първото узо, като вариант на Tsipouro с анасон. Производството на узо започва с гръцката независимост на остров Лесбос, който е родното място на напитката, а днес продължава да бъде основен производител на узо. През 1932 г. за дестилацията на узо започват да се използват медни казани. Най-големият производител днес е Varvayanis (Βαρβαγιάννης), който е разположен в град Plomari, намиращ се в югозиточната част на острова.

узото се приготвя от 96% етилов алкохол в меден казан, като се използва за харакетерния аромат анасон, в някои видове узо се слага и звездовиден анасон, кориандър, карамфил или канела. Подправките са тайна, но те различат различните видове узо един от друг. Използва се и узо мая (μαγιά ούζου), която се смесва с 96% етолов алкохол. Може да се добави и захар и се разрежда с вода за се получи 37,5% или 40% напитка. В най-добрите видове узо като Varvayiannis, Babatzim (узо класик) и Pitsiladis узо маята се разрежда с вода, ако е необходимо се добавя захар, но не се добавя допълнително етилов алкохол, затова и тези марки узо са най-скъпите.
Производството на узо не включва ферментация или дестилация.

Как се поднася узо
Днес в Гърция има зведения ouzeries , различни от таверните и кафенетата, където можете да се насладите на вашето узо с mezedes (мезета) като октопод, салата, сардина, калмари, пържени тиквички и миди. Това е традиционно бавно отпиване на глътка узо смесено с вода и кубчета лед в приятен разговор в очакване на вечерта.
Узо може да бъде поднесено и като апаратив – изстудена бутилка узо, без вода или лед – само ледено студено узо.
Узото е опасно, съдържа захар и можете неусетно да минете мярката си. Затова се смята за грешно узото да се пие “Î¾ÎµÏÎ¿ÏƒÏ†ÏÏÎ¹” (xerosfýri, “сух чук”, един идиоматичен израз, който означава “пиене на алкохол, без да се яде нищо, да се пие без мезе”) в Гърция.

Когато се връщам от Гърция винаги нося бутилка узо и метакса. През лятото бутилката узо стои в хладилника. В зависимост от настроението вадя чаши (когато посещавам някоя страна се връщам с чаши, които са свързани с тази страна като спомен) било от Катерини, Санторини или Корфу и наливам узо, като начало на вечерта. И тогава се случва чудото, уж съм в София, а вуждам безкрайното спокойоно море или синьо-белите картини на Санторини.
През лятото поднасям узото с мезета като салата от ситно нарязан зелен лук, няколко стръка зелен чесън, обилно полято със зехтин, лимон и много маслини – това е страхотно мезе за узо.
Или калмари (калмарите панирани с лимон и клонка пресен джоджен и листа мента), октоподи на грил-тиган (от рибния магазин) и гръцка салата – домати, краставица, лук, сирене фета на кубчета, маслини полята със зехтин и лимонов сок и посипана с риган.

Това е едно добро начало на вечерта, спомените за почивката, образа на Зорба Гърка и неговото отношение към света, защото в любовта към живота трабва да има капка лудост, или капка узо.