Овчарска търла
Добави към моето меню
Овчарска търла
рецепта Маргарита Димитрова
Рецептата участва в кулинарния конкурс Да празнуваме заедно пролетните празници от Великден до Гергьовден с награди от Crock-Pot Bulgaria и жури – едни от най-добрите кулинарни блогари
Здравейте, организатори на този интересен и полезен за българина конкурс!
Толкова е хубаво, че се намират инициативни хора като Вас, които да съберат идеи, толкова необходими за празниците, имайки предвид колко млади домакини и майки тепърва навлизат в кулинарното “изкуство” и сега се учат, което предполага, че имат нужда от такава информация. Много хубава и радваща е идеята Ви, даже можете да помислите и за издаването на една книжка, в която да стиковате интересни пролетни празнични рецепти.
Доста мислих дали да участвам и накрая реших да покажа няколко рецепти от личното ми творчество, които не са скъпи, а лесни за изпълнение и достъпни за всяка домакиня.
Казвам се Маргарита Димитрова, на 41 години съм, начална учителка от Червен бряг.
Пиша това, за да удостоверя и да се защитя, ако някой от читателите реши, че името ми е измислено, а рецептите и снимките са крадени . Сблъсквала съм се с ругатни и обиди и затова сега започвам от тук..
Кулинарията е моето хоби. С желание и хъс влизам в кухнята и там си почивам. Не обичам да копирам и изпращам чужди рецепти и затова си импровизирам и творя онова, което се роди в съзнанието ми и ако нещо реша да повторя, то е от рецептите на моята майка, баба… най- вече нещо традиционно, изпитано, много старо и вкусно.
Започвам с първата рецепта:
Какво е Гергьовден без обредния хляб, символизиращ празника?!
В нашето семейство се тачат всички християнски празници и на всеки един от него редя традиционната трапеза със задължителните символи- храна, погача и питиета.
Истината е, че лично аз до тази година не бях месила „ овчарска” погача и вече бях решила, че е време да го сторя. Някога баба я месеше, но мама не продължи традицията питата да е омесена точно такава – с квас и може би беше нейна грешката аз да не продължа това хубаво дело.
Представям Ви
обредeн Гергьовски / Гергьовденски/ хляб от Плевенския край, който аз помня, с името
ОВЧАРСКА ТЪРЛА
Търлата представлява някогашен селски хляб с квас, който по самото име вече разбрахте, че се замесва с квас. За него трябва да се подготвим поне една седмица по рано. Аз замесих хляба на четвъртия ден от забъркването на кваса, защото времето бе много топло и той стана много бързо. В нея НЕ СЕ СЛАГА МАЯ, не се слага мляко, нито олио или яйца. Прави се по абсолютно някогашния селски начин, от който се получава онзи ароматен и истински хляб.
Задължителен момент е поставянето на тестените символи върху питата, които сами ще определят вида на обредния хляб:
Гега – символизира овчаря
Плетеница – символ на кошарата
Различни по големина топчета – символи на овен, овце и агнета
Житен клас– това е храната на овцете
След неговото изпичане и по време на неговото разчупване до него трябва да има китка здравец, вързана с червен конец, а самото разчупване прави най- възрастният член на семейството!!!
ПРОДУКТИ:
За хлебния квас:
100 г брашно
1- 2 с.л. пшеничени трици или както баба казваше” житни”
чиста вода от кладенец или извор, която да не е хлорирана- нейното количество да е толкова, че при забъркването на кваса, тестото да е с гъстота като на кексовото
Брашно и вода – за добавяне през дните, в които ще се кваси закваската
За тестото на погачата:
1 кг бяло брашно
около 500 хладка кладенчова вода , както и по- горе упоменах / у дома имаме геран/
В нея предната нощ слагам билки и цветя, за да се получи така наречената Цветна вода.
1 с. л. сол
1 с. л. оцет
Квасеца, който вече съм направила
За тестените фигурки:
брашно
вода
повечко сол
/Замесени само с тези продукти те остават бели по време на печенето/
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
В калена/ глинена/ паница и задължително с дървена лъжица разбърквам продуктите за кваса. Оставям сместа на стайна температура за около 24 часа, в което време започва естествената ферментация. Завивам паницата с мека и лека кърпа. Разбърквам няколко пъти.
На другия ден по същото време, в което съм го забъркала, добавям шепа брашно и мъничко водичка, за да го „ съживя” и обновя процеса на ферментация.
На третия ден слагам още шепа брашно и малко вода. Разбърквам отново и оставям купата покрита.
След няколко часа видях истинската ферментация. Започна образуването на мехурчета /балончета/и сместа леко закиселя.
За последен път добавих шепа брашно и още малко вода, разбърках го и го оставих да бухне. Това се случи за 24 часа, получиха се нови и много изразени нови балончета и аз прецених, че вече е време да замеся погачата. Бях сигурна, че квасецът вече е готов, макар и да не са минали 6 или 7 дни, а само 4. Не посмях да го оставя повече дни, защото не знаех дали няма да се развали от горещините.
Започнах месенето.
Пресях брашното три пъти като през това време си пожелавах на ум за семейството ни здраве и благоденствие. Добавих готовия квас, солта, оцета и Цветната вода, която предварително прецедих от билкова смес в нея.
Омесих меко тесто, което нито удрях в масата, както много домакини правят, нито го подмятах небрежно. Обредният хляб иска бавно и спокойно месене и месене с любов. Старите хора казват, че то усеща настроението на месача и ако то е негативно, хлябът няма да втаса и да бухне, нито пък да се изпече правилно.
Оставих го около 40 минути в поръсена с брашно дълбока купа. Отгоре също го поръсих и го покрих леко с мека кърпа.
След посоченото време го намесих отново и пак го оставих да „почине” за същото време, след което направих последното размесване.
Оформих тестото на пита, но не с точилка, а внимателно само с ръце.
Поставих я в тава, която поръсих обилно с брашно и я намазах с рядка брашнена каша, която направих от размито във вода брашно.
Отгоре наредих тестените фигурки, които помазах леко само с вода.
Оставих погачата за същинското и втасване на топло, което отне около 2 часа.
Сложих я в предварително загрята на 180 градуса фурна и я изпекох на тази температура в продължение на около 1 час. В последните 20 минути от нейното печене покрих тавата с хартия, за да не загори коричката.
Получи се не толкова бухнал хляб, но много ароматен, жилав и истински вкусен или както казваше баба „ сладък”. Даже се пропука по време на печенето, но възрастните баби в махалата казаха, че това е признак за хубав домашен хляб.
Препоръчвам Ви да си приготвите хляба, да си пожелаете здраве и мир в домовете и да се насладите на един истински някогашен хляб, който сега никъде няма да намерите :).
Рецептата изпраща:
МАРГАРИТА ДИМИТРОВА
