Париж

Добавено в Други

Добави към моето меню

“Париж,
това е втората родина на всеки човек”, възкликва преди време президентът на САЩ Томас Джеферсън. В столицата на Европа наистина всеки може да преоткрие своя свят. Тук са най-старият университет в Европа – Сорбоната, и музеят на музеите – Лувъра. Тук още обсъждат скандалната Коко Шанел, из кафенетата звучат шансоните на Шарл Азнавур, а при повече късмет можете да се засечете с Ален Делон, чието любимо кафене е “Максим”. Тук витае духът на магьосника граф Калиосто и гениалния Наполеон. Тук е и фантастичният модерен Париж с новия квартал “Дефанс”, извисил се от стъкло и метал.
Внимавайте с въпроса: “Къде е центърът?”
Един център няма дори само защото градът е естествено разделен от река Сена – на десен бряг на аристократите и чиновниците и на ляв – на творците, бохемите и студентите.
От 300 м височина, т.е. от върха на металната Айфелова кула, градът изглежда сякаш замислен от извънземен архитект, толкова всичко е предвидено за векове напред. Навсякъде се предлагат карти, фотоси, сувенири и пътеводители на достъпни цени. Пищни сандвичи струват около 3 евро, а сладоледът е от 3 нагоре. Ако поседнете някъде за една лучена супа, известна като специалитета на парижките клошари – ще ти струва поне 5. Затова пък с повече късмет може да откриете обувки по 2 евро, маркова блуза за 7, бутилка прилично вино – за 2.
Стига да уцелите момента и магазина Вероятно галски племена са създатели на града, който възникнал на левия бряг на Сена под името Лютеция. През 53 г. преди н.е. тук се разполагат войските на Юлий Цезар. По-късно от страх пред варварски нападения населението било преместено на остров Сите, откъдето през първите векове на новата ера започва разрастването на града. Истинското грандиозно строителство обаче започва през XII век.
Огромният централен площад “Конкорд” – цели 8 кв. км площ, е създаден по проект на гениалния архитект Жан Габриел през 1757 – 1779 г. и е посветен на Луи XV. Неговата статуя е разрушена по време на Великата френска революция, а на мястото й е издигната гилотината. За съвременния вид на най-големия площад важна роля играе Египетският обелиск от Луксорския храм, украсен с йероглифи, прославящи Рамзес II и подарен на Луи Филип от Мохамед Али през 1836 г. Едно от любимите места за разходка на парижани са близките до него градини на двореца Тюйлери, който изгорял до основи при пожарно пък се запазил чудесният парк, украсен с много ценни статуи и редки растителни видове. Срещу градините на Тюйлери отвъд площада започва шармантният “Шан-з-Елизе”, където се намират най-луксозните бутици. Булевардът и Триумфалната арка, до която води, са забележителна гледка нощем. Тук е и Елисейският дворец – резиденцията на президента на републиката, където през 1815 г. Наполеон подписва документ, че се отказва от престола. В звездните си мигове императорът заръчва градежа на Триумфалната арка в чест на своята велика армия – в 1806 г., но изграждането й продължило цели 30 г. Шанс да се срещнете с някоя ВИП персона имате в скъпарското кафене “Максим” стига да жертвате поне 7-8 евро, да разгледате бижутерийните магазини на “Булгари”, “Картие” и “Лалик” на прочутата улица “Роял”. Съвсем наблизо е и култовата катедралата “Мадлен” – много модна за венчавки на елита напоследък. Невъзможно е с няколко изречения да се опише друг символ на града – катедралата “Нотр дам дьо Пари”. Парижката “Света Богородица” е построена на мястото на древноримски храм, където по-късно била издигната езическа базилика. Строителството започнало в далечната 1163 г., но за година на пълното й завършване се смята 1350 г. В епохата на революцията катедралата била наречена на богинята на разума, а през 1802 г. папа Пий коронясва Наполеон Бонапарт за император на Франция.
За построяването на камбаната пък повече от век по-рано Краля Слънце помолил придворните дами да дарят бижута, за да бъде звънът й по-меден. Така били събрани килограми злато, което обяснява нежния и ясен камбанен звън. Фрески и гротескни фигури красят храма, на метри пред който минава Гринуичкият меридиан. На точно определено място, наречено точката, туристите обичат да се снимат – според легендата, ако се завъртят около точката на времето няколко пъти, със сигурност ще се върнат отново в Париж. А ако докоснат нозете на някоя от библейските фигури на фасадата, ще бъдат щастливи.
Едночасова разходка с корабче и екскурзовод по река Сена пък ще ви излезе поне 5 евро. От брега ви гледат музеят на модерните изкуства “Орсе”, ексцентричната къща замък на прочутия дизайнер Пако Рабан, златният купол на Дома на инвалидите, където е гробницата на Наполеон. Гениалният французин умира на остров Св. Елена през 1821 г., а едва през 1840 костите му са пренесени тук. Край Сена се извисява и най-старият дворец в Париж – Консиержри, превърнат в тъмница по време на революцията. Последните мигове там преживяват кралица Мария-Антоанета, сестрата на Луи XVI Елисавета, поетът Андре Шение…
Ако имате късмет да попаднете в неделя в Париж, посещението в Лувъра ще ви бъде безплатно. Иначе цената е малко по-ниска от тази да се изкачите с асансьор на Айфеловата кула (около 10 евро), но пък децата влизат безплатно. В повечето музеи и дворци във Франция уважават преподавателските и журналистическите карти, в такъв случай входът е без пари. Не така е в Дисниленд, който е край Париж. За да попаднете в царството на забавленията, ще трябва да се бръкнете с около 35 евро.
Лувърът води своето начало от XII век. По-късно на мястото на старата сграда по поръчка на Катерина Медичи вдигат новия дворец в стил ренесанс. Когато през 1682 г. кралският двор се мести във Версай, на 20 км от Париж, Лувърът стремително запада. След пожара в двореца Тюйлери Наполеон III си поставил за цел да го ремонтира. Благодарение на него днес той има облика, който виждаме. В многобройните му крила са приютени хиляди шедьоври на християнското, ислямското, египетското изкуство, творби на ренесансови художници, сред които и прочутата Джоконда на Леонардо. Прочутият Монмартър обаче е имитация на някогашния бохемски център. Тук лесно можете да попаднете в клопката на някой от уличните художници, който да ви прилъже да си поръчате портрет – ставал за 15 минути – срещу 5-8 евро. Някогашното любимо място за работа на Модилиани, Тулуз-Лотрек и други велики художници днес е населено със сергии със сувенири. Какво пък – и за тях има купувачи. За утеха можете да се почерпите в някое от многобройните заведения на хълма, където се продава и най-евтиното вино – 2 евро за каничка.
Ваня ОВЧАРОВА