Крушата, подарък от боговете
Добави към моето меню
Крушата е есенен еликсир,
златен плод в който е затворена енергията на лятото
Крушата е идеалният плод, ако сте решили да се подложите на диета през есента.
Плодовете се препоръчват, тъй като са богати на витамини, не са много сладки и имат вещества, който помагат за по-бързото изгаряне на мазнините в организма.
Ако сте на диета, е по-добре да хапвате малко по-кисели, а не напълно узрели или презрели плодове, тъй като в тях има по-малко съдържание на захар.
Освен в прясно състояние, тези, които не спазват хранителен режим, могат да си приготвят множество различни вкусотии като сладкиши, кремове, салати или да ги използвате като гарнитура към основните ястия.
Съществуват около 3000 вида круши, като в тях влизат не само култириваните, а и диворастящите, които също са вкусни, но стават предимно за ядене.
Десерт от круши с шоколадова глазура
2 круши, около 500 г
250 мл прясно мляко
50 г шоколад
2 жълтъка
100 г захар
50 г желатин
Обелете крушите, разрежете ги наполовина, почистете от семките и ги поставете в тенджера, като ги залеете с предварително приготвен захарен сироп от 1 чаена чаша вода и 100 г захар. Варете плодовете в тази смес около 10 мин, след което ги оставете да се отцедят. Междувременно подгответе заливката за крушите. Разтопете шоколада с малко прясно мляко. Разбийте жълтъците със захарта и към тях прибавете останалата част от прясното мляко, което трябва да бъде горещо. Глазурата трябва да се сгъсти на слаб огън и когато е готова, прибавете и разтворения в хладка вода желатин. Залейте крушите със сместа, докато е още топла, и ги оставете да изстиват.
Сладко от круши
За 1 доза сладко са необходими: 1 кг круши, 1 кг захар и 1 ч.л. лимонтозу
Измийте, обелете и нарежете крушите на средно големи парчета. Сложете ги в тенджера, залейте ги със студена вода, която трябва изцяло да покрие плодовете, и варете, докато омекнат. В друг съд излейте 2 чаени чаши сок, получен при варенето на крушите, добавете захарта и оставете сместа да заври. В още горещия сироп сложете резенчета круши и ги варете на слаб огън, докато сладкото се сгъсти.
Пробата дали сладкото е готово се прави като капка от сладкото се капне на порцеланова чиния, когато капката не се разлива и запазва формата си слаското е готово. Тогава добавете лимонтозуто, разбъркайте и като кипне го отдръпнете от огъня.
Още топло сладкото сложете в предварително затоплени буркани.
Крушите се появяват за първи път още в дълбока древност в Китай, като плодовете, които растат там се различават от тези, които познаваме днес. Древногръцкият поет Омир първи споменава в известната си творба “Одисея” за крушите. Той ги нарича “подаръкът на боговете”, тъй като всяка хапка от плода се разтапяла в устата. Според някои ботаници древна Гърция е родината на крушите, които са популярни и у нас. Преди гърците да култириват плодовете, крушите са донесени в северните части на Европа от римляните. При отглеждането си дърветата не изисквали специални грижи, което ги правело предпочитани растения. Давали много плодове, с които се приготвяло невероятно изобилие от десерти, дори основни ястия. До началото на ХVIII век крушата придобила популярност в повечето държави на Стария континент, но като най-големите любители на плода се славели французи и белгийци. Те не сядали на масата през есента без купа добре узрели круши, които похапвали за десерт. Американците опитват любимите на Европа плодове едва в края на XVIII век. До този момент те познавали авокадото (разновидност на крушата, традиционна за Мексико) и крушите, растящи в някои от азиатските страни, чийто вкус и форма са малко по-различни от европейските. Днес те се нареждат на второ място по популярност в САЩ след ябълките.
