История: Как се е правел хляб някога
Добави към моето меню
Методът на печене на хляб в подница с връшник е изключително стар, като най-ранните находки са от римско време.
Традиционният начин за печене на хляб в глинен съд вече е забравен дори по селата. А специалният глинен съд, наричан “подница”, може да се види само в етнографските музеи. Някога той е бил много важен за всяко домакинство. И не само заради хляба, но и заради магическите свойства на този непретенциозен наглед, но тайнствен глинен съд, в които са вярвали навремето.
Подницата – съд за хляб и магия
Традиционният български хляб е кръгъл като слънцето, което дарява плодородие на земята. Така че и глиненият съд за печене на хляб е кръгъл.
подница, заедно с връшника се използва в балканската кухня за печене на хляб и различни видове храни от месо или зеленчуци, преди да се наложат съвременните готварски печки с фурни
Не е имало къща без подница и връшник преди повече от 80 години. Това е бил единствения начин да опечеш пита, баница или печено ястие, така като сега почти няма човек, който да е ял ястие приготвено по този начин. Готвенето на подница изчезва преди около 70-80 години, когато навлезли железните печки на дърва, снабдени с фурна.
Може да се оприличи на голяма глинена чиния или плитка купа с плоско дъно. Нарича се “подница” или “чирепня”. Има и капак с формата на купол – “връшник”. Някои варианти на връшника имат и малки отвори за парата.
В по-стари времена и двете части били глинени. После започват да правят метален похлупак. Но традиционните за българската кухня глинени съдове за печене правят храната по-вкусна.
Преди да сложи хляба да се пече, домакинята първо “пали” подницата и връшника – окачва ги над пламтящото огнище и ги оставя да се нагряват, докато глината побелее. Едва тогава тя поставя тестото в подницата, захлупва го с връшника, полага съда в огнището и го затрупва с гореща жарава. Но докато се опече хлябът, домакинята често-често сменя изстиналите въглени с нови, още пламтящи – за да се поддържа постоянна температура. Керамичният съд поема и задържа топлината за дълго. Така тестото вътре се пече бавно и равномерно. Затова хляб, опечен в подница, става много апетитен.
Подница – снимка на Сдружение “Партньори – Кюстендил” по проект „Спомени с вкус” или как да върнем вкуса на спомените”
Когато хлябът стане готов, се изважда от съда, но не бива да се разчупва и яде, докато е още топъл. Народният опит е установил това правило, което се потвърждава и от съвременната наука за здравословно хранене. Когато току-що изпеченият хляб изстине, трябва да се прибере във вълнена торба. Някога изтъкавали специални торби за хляб, нашарени с червени и жълти бразди – цветове на огъня и слънцето, на плодородието и здравето. Така дори торбата носи символиката, която българинът придава на хляба и почита много дълбоко. В традиционната народна култура хлябът е много повече от храна – хлябът е знаков образ на самия живот и затова се смята за свещен.
Заради народната почит към хляба съдовете, в които той се пече, се изработват със специален ритуал. За разлика от другите домакински глинени съдове, които се майсторят от занаятчии-грънчари, подницата за хляб се прави само от жени на село.
Има строго определен момент за този ритуал – денят на св. Еремия (1 май). Рано призори моми и невести от цялото село излизат с ритуални песни извън населеното място. Те отиват да извадят глина от долове, през които текат реки. В някои райони има поверие, че глината трябва да се вземе от три различни места. После жените се залавят заедно да месят глината. Те тъпчат глината с боси крака като се сменят, за да участват всички. Вярва се, че жена, която е газила глина за подници, през лятото няма да бъде ухапана от змия, докато работи по полето.
Същата предпазваща функция имат заклинанията и песните, изпълнявани от жените, докато месят глината. И като продължение се смята, че подницата пази селските къщи от набези на змии. В народните вярвания змията се възприема двойствено. В ежедневието змията е опасна за хората. Но едновременно с това тя е свещена, защото се смята, че в образа на змия се явяват духовете на предците, които закрилят дома и му осигуряват благоденствие. Всички тези представи са вплетени в ритуала за направа на подниците точно в деня на св. Еремия. Според поверието на този ден змиите се събуждат от зимния си сън и излизат от своите леговища. Месенето на глина за подници е един от магическите ритуали за предпазване от змиите, но едновременно – и за плодородие. Тази представа се развива и във вярването, че ако се приготвят нечетен брой подници, ще се раждат повече деца в семейството.
Подобни митологични представи са вплетени и в още едно народно поверие за подницата. Някога вярвали, че тя е магическо “оръжие” в битката между невидими крилати чудовища – хали и змейове. Халите опустошават нивите, а змейовете се бият с тях, за да опазят посевите. Вярвало се, че дори само с парче от счупена подница халите могат да убият змея-пазач на нивите. Затова когато чуят гръмотевици – знак, че се разиграва битка между хали и змейове, селянките бързали да скрият подниците. Заради всички тези вярвания подницата не е обикновен домакински съд, а е носител на древна митологична памет.
автор: Румяна Панайотова за БНР
