Пробиотици
Добави към моето меню
Пробиотик – по-популярното определение е „ живи микробни хранителни добавки, които влияят полезно и благотворно на човека, подобрявайки и оздравявайки вътрешния микробен баланс“. Тези организми не са патогенни и не са токсични, запазват жизнеността си по време на съхранение и оцеляват при преминаване през стомаха и тънките черва.
И така пробиотиците са добрите бактерии.
Най-известни са млечно-киселите бактерии и бифидобактериите, които се използват при производството на кисело мляко и други млечни храни.
По обобщени литературни данни, трите най-полезни и най-често използвани вида пробиотици са:
• Lactobacillus acidophilus;
• Bifidobacterium bifidum;
• Lactobacillus bulgaricus.
Пробиотиците като “живи микроорганизми” имат профилактично и терапевтично действие, подобрявайки вътрешния микробен баланс. Могат да се използват за предпазване от диария и подобряват симптомите на лактозна нетолерантност.
Българското кисело мляко се приема за първия пробиотик, привлякъл вниманието проф. И. Мечников. След изолирането от д-р Стамен Григоров през 1905 г на причинителя на подквасването, Lactobacillus bulgaricus, Мечников заключва, че тайната на дълголетието на българите се крие в консумирането на кисело мляко. Така И. Мечников става основател на концепцията за пробиотиците. Това поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите. Установяват се пробиотичните свойства на българското кисело мляко и е лидер сред пробиотичните храни в света.
10 неподозирани източника на пробиотици:
1. Супа Мисо – уникален източник на пробиотици. Прави се от традиционната японска подправка Мисо, приготвена от ферментирал ориз, ечемик или соя, накиснати във вода, сол и гъбата Kōjikin, отлежали в кедрова бъчва няколко години.
2. Кимчи – ферментирало, леко пикантно зеле, залегнало основно в азиатската кухня. Освен, че се грижи за доброто здраве на червата, то зарежда с витамини и предпазва от инфекции.
3. Овесена каша с бананови резени и капки мед – тези сложни захари и са отличен пребиотик, който изхранва пробиотичните бактерии в храносмилателната система и насърчава здравето на червата.
4. Кисело зеле (само непастьоризираното) – продукт от ферментацията на млечната киселина и не случайно бива наричано „метла на стомаха“.
5. Шам- фъстък, приеман по 50 грама дневно, повишава нивата на добрите бактерии в червата (според изследвания).
6. Червеното вино действа като пребиотик за изхранване на пробиотици в човешкия стомашно-чревен тракт.
7. Темпе – соев продукт, произведен с ферментирали соеви зърна. Поради нисък процент на мазнини и с високо съдържание на протеини, по света много вегетарианци и вегани добавят темпето в своето седмично хранене.
8. Не всички сирена са добри източници на пробиотици, но някои меки, ферментирали сирена като Чедар, Швейцария, Пармезан и особено Гауда са.
9. Камбуча – „елексирът на безсмъртието“ представлява на практика колония от бактерии и дрожди, които ферментират в зелен или черен чай, за да се получи безценнен еликсир с изразени пробиотични и пречистващи свойства.
10. Мътеницата (Buttermilk)- изтъкана от млечнокисели бактерии, получени от ферментацията на млякото, известна по света като силен пробиотик.
източник 10 Unexpected Sources of Probiotics, http://www.womansday.com/health-fitness/nutrition/health-benefits-of-kimchi#slide-1
Още една полезна статуя http://www.nutritionaloutlook.com/article/probiotic-dietary-supplements-new-research-these-busy-bugs-2-10520
Освен в огромна помощ на храносмилателната система и имунната система, вече има и изследвания, които показват подобрения и при някои от факторите водещи до метаболитен синдром – намалява инсулиновата резистентност, висцералните мазнини и се подобрява работата на черния дроб.
