Боза

Добавено в Напитки

Добави към моето меню

• вода – 5 л.
• брашно – 2 ч.ч.
• захар – 2 ч.ч.
• закваска (боза) – 1 ч.ч.
• За закваската:
• брашно – 1-2 с.л.
• вода (хладка) – 1 ч.ч.
• захар – 1 с.л.

---

Брашното се препича до бледорозово, като се внимава се да не прегори ( бърка се по време на печенето). Разтваря се в малко хладка вода. Така получената смес се изсипва в съда с останалото количество вода и се поставя на огъня. Добавят се двете чаши захар и се бърка, докато заври. След завирането продължамва да се бърка в продължение на 5-6 минути. Оттегля се от огъня, охлажда се и след това се досипва или 1 чаша боза, или 1 чаша от предварително приготвената закваска. Съдът се държи 2-3 дена на топло да ферментира, след което се налива в бутилки и се съхранява в хладилник.

Забележка: Прибавяната към основната смес чаша боза или закваска може да се замени с 6-7 леко навлажнени и натрошени филии от черен хляб или сухар или 6-7 супени лъжици хлебно тесто ( с мая). Имаме основание да предполагаме, че би могла да се използва като прибавка малко мая, размита с вода и лъжичка захар и оставена да ферментира.

Приготвяне на закваската:

Препеченото брашно се размива във водата и се прибавя захарта. Оставя се на топло 2-3 дни да шупне, като отвреме-навреме леко се разбърква.

Истинската боза лекува десет болести,
твърдят специалистите. Най-често еликсирът се дава на родилки, за да имат кърма. Оттам идва и митът за уголемяване на бюста.
Истината е, че напитката е богата на белтъчини, хранителна е и ефективна за укрепване на организма при болни и малки деца. Лечебната й сила се дължи и на уникалните млечно-кисели бактерии, с които бозата се заквасва. Помага и срещу стомашно-чревни разстройства.
Някогашните майстори правели бозата от просено брашно. То се вари в казан с вода три часа. Изсипва се в специално корито, най-добре от черна мура, и се слага квасец. С него престоява осем часа. Примесва се със захар и се прецежда. пие се сладка или кисела, в зависимост от вкуса на клиента. Слага се захар, прецежда се и се продава сладка или кисела.

Боза
чудесна напитка, която се среща в България, Македония, Албания, Турция и Румъния. Речниците твърдят, че думата е персийска и означава просо и че това е “безалкохолно питие от просено или друго брашно и трици”. Има и второ значение – за произведения на изкуството “с много ниска естетическа или познавателна стойност”…

В Турция се прави от ферментирала царевица, а в България – от просо и пшеница. Тя е гъста, при определена степен на ферментация има много ниско съдържание на алкохол – обикновено 4%, и чудесен, леко резлив сладък вкус. В Македония е по-рядка и по-сладка.

Като всяко велико нещо, корените й са в древността. Открити са преди осем-девет хиляди години в Месопотамия.
В Османската империя бозата се превърнала в хитова напитка. Така било до XVI век, когато поданиците й започнали да я гарнират с опиум. Това разгневило султан Селим II и той я забранил. Но както е видно, всяко хубаво нещо оцелява – независимо дали фраза, филм или питие.

Бозата си е създала и своята институция – бозаджийницата. В Турция се наричат салони за боза, където напитката се сервира с канела и печена леблебия. У нас върви с баничката, но бозаджийницата е изчезващ, ако не изчезнал вид. Странно защо е пълно с виенски сладкарници (които между другото нямат нищо общо с въпросните заведения в австрийската столица), а на все по-малко места се предлага боза. Вероятно защото за разлика от Виена, чието име се е наложило като почти равнозначно на традиция, тук все още властва провинциалният комплекс.