Силвия
Добави към моето меню
Чувате ли деня? А нощта? Да?!
Тя обаче не ги чува. Глухоняма е. Обича много живота. А любовта си към деня и нощта изразява с торта.
Тортата е “Ден и нощ”. А тя е Силвия. Силвия Чан.
Когато била на десетина години, майка й умира. Не познава баща си. Гледали я в манастир. Добра жена сторила добро – грижела се за Силвия, възпитала я, помогнала й да завърши средно образование по текстил и облекло. Нищо, че Силвия не работи по специалността си. На тортите и сладкишите, които прави тя, може да завиди всеки моден дизайнер.
Казва, че обича сама да се бори. Тази й борбеност я довела в “Бистро 53”. В заведението нарушили принципа си – да наемат служител, минаващ случайно през бистрото. Накарали я да направи торта – за проба. Силвия приятно изненадала собственика и управителя с “Ден и нощ”. Тортата била толкова вкусна, че веднага я наели за сладкар.
“Обичам “Добуш”. Обичам и да си похапвам сладко.” – пише в бележника ми момичето. И продължава: “В Интернет има много рецепти. Моите идеи обаче са повече! Благодарна съм на собственика на “Бистро 53” не само, че ми даде работа. Той ми дава свободата да експериментирам нови рецепти, мои рецепти. Ти опита ли шоколадовия ми мус? Хареса ли ти?”.
Кимам утвърдително. И я питам за мечтите й. Иска да стане актриса. Изкарала е дори и курс по актьорско майсторство. С тъга пише: “Нали знаеш Марли Матлин? Тя е носител и на Оскар, и на Златен глобус. А е глуха на 80%! Аз също съм глуха на 80%. Е, глухоняма съм, но тук, в България, не мисля, че ще се случи такова чудо – да дадат актьорски шанс на човек като мене…”
След това ми “разказва” как иска да пътува. Да види Ню Йорк и Лос Анжелис… Изведнъж грижовно ме “пита”: “А моето “Тирамису” опита ли го?” Обещавам, че следващия път, когато дойда в “Бистро 53”, непременно ще си похапна. И поглеждам към стъклената витрина, в която има всякакви сладки вкусотии. А Силвия с гордост се любува на тортите и сладкишите, които тя е направила. Виждам радостта й. Виждам обичта й към живота.
Любомира Бончева
