Симеоновден – 1 септември
Добави към моето меню
Симеоновден начало на църковната Нова година
Християнският празник в чест на Св. Симеон Стълпник е известен в България като “Симеон орач”, “Симеон сърп” или “Земеделска нова година”. Той се отбелязва на първи септември – началото на есенната оран и сеитба.
Народната традиция повелява на Симеоновден нищо да не се изнася от къщата и нищо да не се дава назаем. В противен случай се вярва, че “берекетът ще изхвръкне от дома”. Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове. Често жените следят какъв човек ще дойде през този ден у дома. Ако той е добър и заможен, годината ще е спорна и плодовита. По същия начин, отивайки на нивата, орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с “пълни ръце”, вярва, че житата ще родят много зърно. Из някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година.
Според житието на преподобния Симеон Стълпник той е роден през 357 г. в Мала Азия в бедно семейство на благочестиви християни. На 18-годишна възраст постъпва в манастир и не след дълго се усамотява в трудно достъпна пещера. Като отшелник се отдава изцяло на пост и молитва. Благ и смирен, Симеон искал напълно да се отдели от хорските думи и си построил каменна кула. Заживял на върха в тясна килия и затова бил наречен Стълпник. Там починал на 103-годишна възраст. Църквата празнува 1 септември и в памет на неговата майка Св. Марта.
Като начало на новата земеделска година Симеоновден е празник на селските стопани. Според запазената народна традиция в навечерието му те носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното се поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове и орехи, сребърни монети и пепел от дърво, горяло в огнището на Бъдни вечер. В ранно утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшеничени питки, като с една от тях ритуално захранват добитъка, с който ще се орат нивите. Спретнати и облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с венци и китки каруците и животните и се приготвят да тръгнат за полето. Когато стопанинът стигне нивата, той разчупва погача, донесена от вкъщи на четири части. Първото парче хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто дава на воловете, третото заравя в земята като дар за невидимия пазител на имота, а последното изяжда сам.
