Спанак

Добавено в Зеленчуци

Добави към моето меню

Спанакът лекува душата и тялото

Спанакът има тъмно-зелени листа, които в зависимост от вида могат да бъдат къдрави или гладки. Гладкият спанак, понякога наричан “салатен” има по-нежна и деликатна структура. Къдравият спанак има по-здрава структура. И двата имат еднакъв вкус, след като се сготвят.

спанак, зелена салата, пресни картофи, копър, домати, краставица, тиквички

Как да избираме спанак?
* Избирайте листа, които са хрупкави и тъмно-зелени на цвят.
* Избягвайте такива, които са бледи, наранени или с петна.

Как да съхраняваме спанак?
В хладилник, в найлонова торбичка до 3 дни.
Бланширан и замразен във фризера

* За да отстраните корените, сгънете всяко листо по дължина, така че двете половинки да се допрат, хванете корена и го дръпнете надолу.
* Отделете листата и ги измийте добре преди готвене.
* Ако приготвяте спанака за салата, изплакнете и подсушете с хартиени кърпи. Плоските листа са предпочитани за салата заради деликатната си структура и мекия си вкус.

Предлагаме два начина за приготвяне на спанака
* Изплакнете и поставете листата в тенджера, като ги покриете с вода. Покрийте съда и варете на ниска температура, докато листата омекнат.
* Загрейте олио или зехтин в тиган и сложете няколко скилидки чесън. Добавете измитите и подсушени листа от спанак. Покрийте тигана и задушавайте на по-ниска температура, докато листата омекнат.
* Сервирайте готовия спанак студен. Гарнирайте със сос винегрет.

Хранителна информация за спанака
* Не съдържа мазнини и холестерол.
* С ниско съдържание на калории.
* Добър източник на магнезий и желязо.
* С високо съдържание на витамини А и С.

Спанак
Родината на спанака(Spinacia) е Азия (древната Персия, съвременен Иран). Диворастящи форми на спанакът се срещат и досега в Средна Азия и Иран и се използват за храна от местните жители. От там 200 години до н.е. е пренесен в Китай, но главно спанакът се е отглеждал в азиатските страни. Не са достигнали никакви сведения за култивирането му от древните гърци и римляните.

В Европа спанакът попада през средните векове. Първоначално арабите пренасят спанака в Испания, където става много популярен сред испанките монаси, които започват да го отглеждат в манастирските стопанства. А от там той бързо се разпространява и по другите европейски страни. За особен деликатес в Европа през 16-17 век се считал спанаковият хляб, приготвен от брашно получено от семената на спанака. Широко се използвал в кулинарията и сокът от спанак, оцветяващ ястията (кремове, сосове и т.н) в яркозелен цвят. Но в широки мащаби спанакът започва да се култивира в Европа към 20-те години на 20 век, заради голямото съдържание на витамин С и витамини от група В.

Градинският спанак е едногодишно растения, отглеждано при умерен климат. Сее се три пъти в годината(ранна пролет, есен и в началото на зимата). В началото на своя растеж спанакът образува розетка от листа с различна форма(продълговато-яйцевидни, триъгълно-копиевидни, гладки или набраздени), след това се образува стебло с цвят от тази розетка. За храна се използват младите листа и корени на спанака преди да се образува цвета.

Листата на спанака са много богати на белтъчини (34%), въглеводороди, витамин С(37-72 мг/100г), В1, В2, каротин (до 4мг/100г), а също желязо, калий и фосфор. Освен това спанакът съдържа витамини К, Р, Е и микроелементи -калий, калций, магнезий и йод. Една от особеностите на витамините С и А в спанака е че не се разрушават при варене.

Младите листа на спанака се използват както сурови, така и варени или задушени и разбира се консервирани. Най полезни са разбира се пресните листа в суров вид – от тях се приготвят превъзходни салати и сокове. Сокът от спанак е прекрасен диетичен продукт. Мийте спанакът непосредствено преди употреба защото измит се разваля бързо. Сокът от спанак е превъзходен натурален оцветител – придава на ястията наситен зелен цвят.