Средновековната кухня е практична
Добави към моето меню
В края на юни се провежда Международен фестивал „Средновековен Търновград“ на Царевец. За кухнята от това историческо време сме писали и преди.
Храната на българите през Средновековието
Средновековни рецепти и фоторазказ от музея на восъчните фигури във Велико Търново и на тях са показани с какво са се хранели в тази епоха..
Когато Facebook ми показа публикацията Алекс Шкодрова от “Странстващата бъчва”: Средновековната кухня залага на практичност Разбери повече за една от най-добрите кулинарни исторически възстановки в България, как средновековната кухня е актуална в наши дни и…една лесна средновековна рецепта.
Избрах няколко откъса, които споделяме с вас:
Екипът на “Странстващата бъчва” не просто има за цел да запознае съвременния човек с чудесата на средновековната кухня, но визията е много по-всеобхватна – да се намали историческата дистанция, за да можем напълно да потънем в атмосферата на съответния исторически период.
– Каква е спецификата на средновековната кухня – какво е характерно за кухнята от периода?
Средновековната кухня е богата и функционална. Особеностите зависят, както от региона и конкретния период, така и от домакинството. Така например, това колко често се консумира месо, ще се определя от това колко е заможно семейството. Всеизвестно е, че определени продукти са отсъствали от менюто на средновековния човек, тъй като са привнесени от Америка по-късно (като домати, картофи, боб и т.н.), но на по-малко хора им хрумва колко разнообразни подправки са внасяни от изток, например. Широко застъпени в рецептите са канелата, индийското орехче и джинджифилът, които между другото, са се ползвали при поднасянето на яхнии и други солени ястия. Нещо нетипично за съвременните ни разбирания.
Има и големи куриози. Например фактът, че сьомгата е била сред най-евтините риби, а днес е във високия ценови клас.
– Какво е основното, по което тази кухня се отличава от съвременната?
Готвенето по автентичен начин е доста различно от това в наши дни поради липсата на множество от удобствата на XXI век, като електричество, изобилие от чиста вода, хладилник. Това води до интересни решения. Така източниците, с които разполагаме, изобилстват от рецепти за различни видове пай с месо, тъй като затворено в тесто, месото е по-трайно неохладено. Отново поради ограничените методи за охлаждане на продуктите, широко разпространена е употребата на ядкови млека като заместители на прясното мляко. Книгите от това време съветват готвачите да използват прясно мляко, само ако е току-що издоено, а остатъкът от него да използват за направата на сирене, чиято трайност е по-дълга. Така стигаме и до приликите на средновековната кухня със съвременната – да, бадемово мляко има още от Средните векове!
Наскоро попаднахме и на една прекрасна византийска рецепта за “хаис”, което страшно наподобява популярните в момента вегански бонбони от фурми. Разликата е, че, вместо бисквити, се използва стар сух хляб. В този смисъл, средновековната кухня залага на практичност. Нищо не се изхвърля, особено след като може да се превърне в нещо ядливо.
– Какви рецепти ползвате?
Разполагаме с конкретни рецепти най-вече от късното Средновековие, тъй като по-ранните източници са твърде оскъдни. Когато реконструираме по-ранна кухня, се позоваваме на информация за наличните продукти в дадения период и регион и начинът на живот на хората. При реконструкцията на историческа кухня е важно да се взема предвид колко са различни вкусовите качества на продуктите в днешни дни. От голямо значение са интерпретаторските способности на готвача. Смятаме, че един от основните фактори, които правят историческата кухня автентична, е това да ни е вкусно!
Eдна бърза и лесна рецепта за средновековно хапване, което може да бъде приготвено вкъщи.
Взимате варен грах и го смачквате (пюрирате), докато варите цели обелени глави лук. Добавяте добре сварения лук към граха и смесвате и пюрирате всичко. Добавяте зехтин и накъсани свежи подправки – магданоз, мента или босилек и задушавате сместа на бавен огън при постоянно разбъркване. Поднасяте яхнията топла и поръсена обилно с микс от захар, канела, индийско орехче, карамфил и джинджифил в съотношения, според вкуса си и получавате автентична яхния от сборникът Forme of Cury, Англия, XIV век.
Александра с порция от граховата яхния, в която има още кюфтенца, варени в сок от боровинки, и със сос от орехово мляко
