Празникът Гергьовден
Добави към моето меню
Гергьовден
денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, винаги на 6 май – официален празник, както и Ден на храбростта и Българската армия. Един от най-хубавите пролетни празници с много символика, когато цялата природа е пълна със зелена сила и много светлина. И традиционните рецепти с агнешко на зелено.
Имен ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория,Генка,Генко, Галин, Галина, Галя
Българската православна църква чества деня си на Свети Георги, римски войник – мъченик за християнската вяра, загинал през 303г. при управлението на римския император Диоклециан. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята – винаги е изобразяван на кон, а в краката му убитата от него ламя. Свети Георги е патрон на градове като Москва и Истамбул, покровител на Англия, Канада, Гърция.
В народната традиция това е най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън.
“Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден”
както се пее в народната песен.
Свети Георги е олицетворяван с пролетната влага и плодородието (като побеждава ламята отключва изворите, наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и на овчарите.
Празничната трапеза за Гергьовден
На празничната трапеза на Гергьовден освен печено агнешко месо трябва да има и пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.
Празничната трапеза се прави на зелено – печено агнешко, обреден хляб, мляко и зелен чесън.
Празничната трапеза е обикновено общоселска. Прави се извън селището някъде на зелено – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.
Празнува се, и днес се празнува, по селата на центъра, се събират млади и стари, има музика, веселие, и много хора. При нашето пътуване за празниците в началото на май – видяхме как в центъра на селото са се събрали хора, има музика, играят се хора (на 5 май Великден) В големия град това е някак по-трудно да се случи, защото хората не се познават. Важното е традициите да бъдат живи защото
Традиции за Гергьоден.
На Гергьовден, още преди изгрев слънце, се ходи на ливада – да ходиш по росна ливада за здраве. Ако на този ден вали дъжд народът казва, че всяка капка е като жълтица. Берат се букети от здравец, люляк, коприва, горски цветя и букови клонки и с тях се окичват вратите на дома. На този ден билките са лековити като на Еньовден. Някога са се правели люлки за празника.
Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска
На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.
