Стомашно-чревни разстройства

Добавено в Здраве

Добави към моето меню

Стомашно-чревни разстройства
гастроентерити

Острото възпаление на стомаха и тънкото черво се нарича гастроентерит. В зависимост от неговото протичане той се дели на остър (започва остро, продължителността му не е повече от 2 седмици) и хроничен (може да започне постепенно, продължителността на симптомите е повече от 2­3 седмици, а понякога и месеци).

Причини:
– хранително отравяне;
– стрес;
– прекомерна употреба на алкохол;
– някои лекарства;
– диетични грешки;
– вирусни, бактериални и паразитни инфекции.
Епизодите са кратки и преминават за определен период от време, но понякога протичането е по-тежко и значително намалява работоспособността и качеството на живот.
От инфекциозен гастроентерит могат да се разболеят хора от всички възрасти. Тежестта на протичане зависи както от причинителя, така и от възрастта и предходното здравословно състояние на човек.
При кърмачета, малки деца, хронично болни, хора с намален имунитет, заболяването обикновено протича по-тежко и често се развиват усложнения. Приемът на някои лекарства (ацетилсалицилова киселина, кортико-стероидни препарати, антибиотици) може да увеличи риска от по-тежко протичане.
След като попаднат в гастроинтестиналния тракт, инфекциозните причинители предизвикват възпаление на лигавицата на стомаха, тънкото (понякога и на дебелото) черво . Някои преминават в дълбочина и могат да се разпространят чрез кръвта към други органи. Отделните причинители имат “предпочитания” към различни части на гастроинтестиналния тракт. Това определя и клиничното протичане на заболяването ­ при някои хора преобладава гаденето и повръщането, при други ­ диарията, коремните болки.

Стадии на инфекцията:
1. Инкубационен период (това е времето от заразяването до първите прояви на болестта).
2. Период на неспецифични оплаквания.
3. Разгар на болестта.
4. Период на възстановяване и оздравяване.
Това разделяне е условно. Продължителността на фазите при различните болести е различна.

Основните симптоми на заболяването са:
– гадене и/или повръщане;
– болки в корема, спазми;
– диария ­ от 3­4 до многократни, кашави до воднисти изхождания, понякога с примеси на слуз и кръв (кървавата диария е показател за по-тежко протичане!);
– мускулни болки (по-често при вирусните инфекции);
– отпадналост;
– повишаване на температура ­ над 38° С обикновено е характерно при вирусните инфекции;
– дехидратация (обезводняване) ­ проявява се най-вече при по-тежките случаи. Признаците са сухота в устата, силна жажда, сърцебиене, спадане на кръвното налягане, намалено отделяне на урина. Кожата е с намалена еластичност. При деца и възрасти обезводняването настъпва по-бързо и може да е животозастрашаващо.
– прояви от други органи ­ стави, бъбреци, централна нервна система, кожа.
Оплакванията при вирусните, бактериалните и паразитните гастроентерити са сходни. Затова само по тях не може да бъде определен причинителят.

Вирусни гастроентерити
Те са едни от най-честите заболявания. Тъй като няма специфично лечение, най-важна е профилактиката. Източници на зараза са замърсена храна, вода, съвместна употреба на лични вещи. Симптомите се развиват след кратък инкубационен период от няколко часа. Към клиничните прояви, освен гадене, повръщане и диария, могат да се причислят високата температура и мускулните болки. Ако не настъпят усложнения, организмът оздравява след 3­4 дни.
Вирусните гастроентерити са най-чести през периода октомври-април. Техни причинители са различни видове вируси като:
Ротавируси. Те са най-честа причина за инфекциозна диария. Честотата е по-висока сред децата (особено под 4-годишна възраст). Понякога боледуват и възрастни, които са били в контакт с болни деца. В затворени колективи могат да се развият и епидемии. Заболяването може да протече както леко, така и тежко.
Ротавирусите са характерни най-вече за есенно-зимния сезон, но единични случаи има целогодишно.
На второ място по честота са норуолк вирусите. В симптомите доминират гадене, мнокоратни повръщания (“зимно повръщане”), диарията е лека (3­4 изхождания дневно).
Цитомегаловирусът и херпес симплекс вирусът могат да са причина за инфекциозен гастроентерит при силно намален имунитет, например при СПИН.

Бактериалните гастроентерити
се развиват вследствие бактериална инфекция.
Те могат да се разпространят както по хранителен, така и по контактно-битов път. Някои бактерии, попаднали в хранителни продукти ­ месо, месни продукти, мляко, млечни продукти, яйца, се размножават и отделят отровни вещества ­ токсини. Благоприятни фактори за това са съхранение при стайна температура (особено над 20° С), неспазване на лична хигиена. При прием на заразена храна, след минути до няколко часа (4­6), настъпват прояви на гастроентерит. Те се наричат още хранителни токсикоинфекции.
Причинители са различни видове бактерии: стафилококи, салмонела, клостридии, шигели, ешерихия коли и др. В България най-често се срещат първите два.
При стафилококова токсикоинфекция заразяването на хранителните продукти става от персонал, работещ с тях ­ здрави носители на стафилококи в носоглътката, или от боледуващи от вид стафилококова инфекция ­ гнойна ангина, пневмония, хрема, рани по ръцете. Симптомите се проявяват бурно минути или няколко часа след заразяването, но около 12 часа по-късно спонтанно преминават.
При кърмачета, деца и възрастни заболяването протича значително по-тежко.

Салмонелна инфекция
Естествен “резервоар” са и дивите и домашните животни, които са здрави носители и отделят бактериите чрез екскретите си. Друг източник може да бъде човек ­ здрав заразоносител или болен.
Такава инфекция може да възникне и при приемане на кремове, сладолед, пасти и др., приготвени от сурови яйца, както и на животински продукти, недостатъчно термично обработени. Салмонелозата може да се прояви както като изолиран случай, така и да засегне по-голяма група от хора (т.нар. епидемичен взрив). Инкубационният период е над 6 часа. Гастроентеритните прояви са с различна сила (често при изхождане може да има примес на слуз). В по-тежките случаи може да се стигне до обезводняване до обезводняване, прояви и усложнения в други органи ­ бял дроб, сърце, стави. В най-тежките случаи се развива шоково състояние.
Част от преболедувалите салмонелна инфекция остават заразоносители!­ т.е. вече са излекувани, нямат прояви на гастроенетерит, но в стомашно-чревния им тракт има живи причинители и те могат да се източник на заразяване на други индивиди.

Колиентерити
Esherichia coli (Ешерихия коли) е нормален обитател на чревния тракт, но някои щамове причиняват заболявания ­ напр. колиентерити, ентероколити ­ засягане на тънко и дебело черво, възпаление на бъбреците, белите дробове и др.
Колиентеритите се развиват най-често при кърмачета (бързо се стига до обезводняване), но се срещат и при по-големи деца и възрастни.
Т.нар. “диария на туристите” е също вид колиентерит, характерен за времето на престой в друга страна (по-често в топлите райони) или няколко дни след завръщане. Той се дължи на факта, че пътуващите са уязвими от патогенни щамове, към които нямат придобит имунитет (за разлика от местните жители). В някои случаи заболяването може да протече по-тежко и по-продължително.

Чревна кампилобактериоза
В западните страни тя е на второ място по честота и има лятно-есенна сезонност. Резервоар са птици, диви и домашни животни (особено свинете).

Шигелози (бактериална дизентерия)
Тя е масово срещана в развиващите се страни (за разлика от развитите), като основна причина е ниската санитарна култура. У нас заболеваемостта все още е висока, особено в детските колективи. Сезонността на заболяването все повече преминава от лятно-есенна в целогодишна.
Характерни са проявите на ентероколит ­ спазми, куркане на червата, болки в корема, многократни диарични изхождания с примес на кръв.
Заболяването може да хронифицира ­ т.е. проявите му могат да продължат над две седмици, понякога и месеци.
Диагностицирането на острите стомашночревни разстройства се осъществява въз основа на оплакванията, клинично изследване от лекаря, микробиологични тестове, серологични , серологични тестове, епидемиологични данни.

Профилактика на инфекциозните гастроентероколити
Тя е от особено голямо значение и включва няколко основни пункта:
– спазване на цялостна лична хигиена (особено важно е измиването на ръцете с топла вода и сапун след всяко посещение на тоалетната);
– използване на индивидуални тоалетни принадлежности, прибори за хранене, хавлии.
При пътуване в други страни, които са рискови за “диария на туристите” се препоръчва:
– да се пие бутилирана вода,
– да се избягва лед на кубчета (водата може да е замърсена),
– да се избягват сурови плодове и зеленчуци, термично недобре обработени месо и риба, храни, приготвени на открито.

Лечение
Самолечението следва да се прилага при хора извън рисковите групи!
Приемането на течности е особено важно. Ако е налице повръщане, добре е то да бъде спряно за 2 до 4 часа. Принципът е да се пие често и на малки глътки ­ 8­16 чаши на денонощие, до утоляване на жаждата. Освен чиста вода е допустима употребата на билков чай, напитки, съдържащи глюкоза (подсладена сода) и/или натриев цитрат (например лимонада).
Използват се и водносолеви разтвори (в банки или гранули за разтваряне) за възстановяване на загубата на течности, соли и електролити (калий, натрий, хлориди и др.). Препоръчват се и супи и бульони, богати на тези вещества.
Приемането на храна трябва да става постепенно (след 24 часа и след спиране на повръщането), като се препоръчват бистри бульони, солени бисквити, супи, препечен хляб, ориз.
Добре е да се избягват кофеинови напитки, алкохол, мазни храни, прясно мляко (особено в случаите на по-продължителна остра диария).
Най-често препоръчваните при стомашно-чревни разстройства лекарства обикновено съдържат активен въглен, пектин, силикати.
Препоръчват се и медикаменти, намаляващи перисталтиката и водещи до сгъстяване на изпражненията (напр. Лоперамид ­ при възрастни и деца над 12 години).
Употребата на пробиотици е подходяща след преминаване на острата фаза на заболяването.
Лечението задължително да се провежда от лекар при хора от рисковите групи ­ деца, хора над 75-годишна възраст, болнави, хора с хронични заболявания.
При алармиращи симптоми ­ продължаване на повръщането и диарията въпреки предприето лечение, липса на подобрение в рамките на 48 ч., обостряне или влошаване на симптомите, силни болки в корема, кръв в изпражненията, белези на обезводняване, температура над 38° С, консултирането с лекар е задължително.
В някои случай е уместно започването на терапия с антимикробни медикаменти. Тe се назначават само от лекар!
В случаи на предстоящо пътуване в рискови страни, се препоръчва предварителна консултация с лекар, като може да се назначи широкоспектърен антимикробен препарат, който да се приема при нужда.