Страстната седмица
Добави към моето меню
Страстна седмица
Последната седмица от земния живот на Иисус Христос, от влизането му в Йерусалим за Пасха до смъртта и възкръсването му, се нарича „Велика” или „Страстна седмица”, това е Седмица на страданията (на старобългарски страст означава – страдание, затова и Страстите Христови означава Страдания на Христос). Всеки ден от тази седмица се нарича „Велик”. Седмицата е последната от Великденския пост и на всеки ден от нея се извършват специални служби от църквата. Последният ден завършва с Възкресението на Сина Божий – Великден.
– Велики понеделник – на този ден Спасителят влиза в Йерусалимския храм, намира го пълен с търговци и ги изгонва, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието, и не носи духовни плодове.
– Велики вторник – ден за поучения и последни нравствени напътствия. Иисус Христос ни дава пример как да бъдем благотворители – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последното, което имаме. Христос проповядва в храма и разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа. Той прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
– Велика сряда – в този ден се припомня едно от последните събития преди страданията на Божия син: за драгоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя. На Велика сряда е Тайната вечеря с Апостолите, по време на която Христос им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. През нощта срещу четвъртък Иисус се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето си.
– Велики четвъртък – на този ден е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос, потвърдена от Пилат Понтийски, управник на римската провинция Юдея (26-36 г.). В същата тази вечер Христос е разпнат. Обикновено в четвъртък вечерта се четат т.нар. Дванадесет евангелия или дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. По време на четенето на евангелията вярващите стоят със запалени големи свещи, които по-късно използват при различни случаи в молитвите си.
– Велики петък, наричан още Разпети петък – на този ден се припомнят великите страдания на Иисус. Нарамен с тежък кръст, той е поведен към Голгота за разпятие. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обругаван, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата. След като изкачил Голгота, е разпънат между двама разбойници и издъхва в мъки. По това време станало слънчево затъмнение и земетресение. Вечерта в петък църквата отслужва Опело Христово.
Сваляне на Спасителя от Кръста.
Стенопис от 1535 г. от Теофанис Стрелицас Батас, в манастира Великата Лавра, Атон. източник православието.ком
– Велика събота – ден на оплакването и погребението на Иисус Христос. Възпоменава се погребението и слизането Му в ада. В евангелието се споменава как умира на кръста. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, Го снели от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала недалеч от Голгота. При полагането Му в гроба присъствали жените мироносици (носещи миро), сред които, обляна в сълзи, била и майка Му Св. Богородица. Иудеите запечатали гроба и поставили стража пред него. В събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.
– Велика неделя – Великден – Светлото Възкресение. Първоначално Великден бил предшестван от дву- или тридневен пост, който станал една седмица – т.нар. Страстна седмица. Впоследствие станал и 40-дневен пост по подобие на четиридесетте дни, през които Христос постел в пустинята. Пасхалната литургия е кръщелна по своя характер.
